Определение № 3640 от 07.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2025 г.

Образувано е по частна жалба (неточно наименувана "касационна жалба") на Б. С. К., с адрес: гр. Гоце Делчев, [улица], приподписана от адв. В. Атанасова от Адвокатска колегия (АК) - Кюстендил, срещу Определение № 87/08.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1755/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо с изх. № 000-5678/01.11.2024 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) гр. Гоце Делчев при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград и производството по делото е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно определение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во, във връзка с чл. 200, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК. Жалбоподателят счита за некореспондиращ със законовите разпоредби извода на съда, че с обжалваното от него писмо не се създават права и задължения, нито се засягат съществуващи права и законни интереси на физически или юридически лица по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, т.к. видно от съдържанието на писмото, от страна на компетентния орган – началникът на РУП – гр. Гоце Делчев при ОДМВР - Благоевград, е формиран изричен отказ да бъдат преустановени извършените действия по изземване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Твърди, че бездействието на компетентния орган засяга правото му да се ползва от изтеклата давност по чл. 82, ал. 1 б. "б" от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и това превръща обжалваното писмо в индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Намира за незаконосъобразен и втория извод на съда - че указанията за прецизиране предмета на жалбата не са изпълнени, както и аргумента, че обжалването писмо има само уведомителен характер, като в тази връзка сочи, че са предприети действия по изземване на СУМПС. По изложените съображения счита, че писмото има характер на изричен отказ да се преустановят незаконосъобразните действия на компетентните органи, поради което претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на постановения отказ. Ответникът – началникът на РУП – гр. Гоце Делчев при ОДМВР - Благоевград, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, съдът приема същата за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Б. С. К. срещу писмо изх. № 000-5678 от 01.11.2024 г. на началник РУП Гоце Делчев при ОДМВР Благоевград, в което според подателя е направен отказ да не бъде изпълнено наложено административно наказание "Лишаване от правоуправление на МПС". АС - Благоевград е установил от фактическа страна, че жалбоподателят К. е подал искане с вх. № 0005462-7155 от 22.10.2024 г. до началника на РУП Гоце Делчев при ОДМВР Благоевград, с което, позовавайки се на изтекла давност за изпълнението на наложеното му с Наказателно постановление (НП) № 23-0266-000505/15.09.2023 г. на началник РУП Гоце Делчев, наказание "лишаване от правоуправление за срок" за срок от 12 месеца, окончателно потвърдено с Решение № 1257/18.04.2024 г., постановено по КАНД № 242/2024 г. по описа на АС - Благоевград, отправя искане "да бъдат преустановени действията по изпълнение на наказанието, като за това бъдат уведомени служителите в чиято компетентност е възложено изпълнението на наложените административни наказания". С писмо изх. № 000-5678 от 01.11.2024 г. на началника на РУП Гоце Делчев при ОДМВР Благоевград, адв. Атанасова в качеството й на пълномощник на жалбоподателя, е уведомена, че Решение № 8/08.01.2024 г., постановено по НАХД № 397/2023 г. по описа на Районен съд (РС) - Гоце Делчев, частично потвърдено с Решение № 1257/18.04.2024 г., постановено по КАНД № 242/2024 г. по описа на АС - Благоевград, не е изпълнено, т.к. лицето е отказало да предаде своето СУМПС. Видно от приложените на л. 31 и л. 32 от адм. дело № 1755/2024 г. по описа на АС – Благоевград докладни записки от 25.09.2024 г. и 14.10.2024 г., във връзка с изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по КАНД № 242/2024 г. на АС - Благоевград, жалбоподателят К. е отказал за предаде доброволно своето СУМПС. Доколкото с жалбата е оспорено писмо изх. № 000-5678 от 01.11.2024 г. на началника на РУП - Гоце Делчев, без да е посочено дали оспорването е на съдържащо се в него волеизявление - отказ за издаване на административен акт, или на действие на полицейски орган, първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя да поясни предмета, съответно и искането за търсената съдебна защита (Сравн.: чл. 150, ал. 1, т. 5 и 7 АПК). Наред с това, т.к. жалбата е подадена чрез пълномощник и предвид разпоредбата на чл. 151, т. 2 АПК, са дадени указания и за представяне на пълномощно, респ. лично подписана жалба (чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК), а в контекста на изискването за редовност по чл. 151, т. 3 АПК – и за представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 10,00 лева. Разпореждане № 3995/28.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1755/2024 г., с което жалбата е оставена без движение с указания за отстраняване на така констатираните нередовности, с изрично посочване, че при неизпълнение на указанията на съда, производството по делото ще бъде прекратено, е надлежно връчено на адв. Атанасова на датата 16.12.2024 г. - л. 11 от адм. дело № 1755/2024 г. по описа на АС – Благоевград. На 27.12.2024 г. е депозирана молба с приложено пълномощно и платежен документ за внесена държавна такса. Представена е и поправена жалба (означена като "жалба/уточнена"), която преповтаря съдържанието на първоначалната такава и според съда съдържа взаимно изключващи се твърдения. Видно е, че от една страна, като предмет на съдебен контрол е въведен "отказ да не бъде изпълнено наложено административно наказание "Лишаване от правоуправление", за който се поддържа, че е обективиран в писмо изх. № 000-5678 от 01.11.2024 г. на началник РУП Гоце Делчев, а от друга, се поддържа, че предмет на обжалване са "действията на полицейските органи, предприети по въвеждане в изпълнение на наложеното наказание, а именно действията по изземване на СУМПС, които са извън срока, в който е следвало наказанието да бъде изпълнено и като такива се явяват незаконосъбразни", както и "отказът на полицейския орган да преустанови тези действия, като този отказ се съдържа в оспорения акт". При така изложената фактическа обстановка, с оспореното Определение № 87/08.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1755/2024 г. първоинстанционният съд е приел, че в представения с разпореждането от 28.11.2024 г. срок, указанията по чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК не са изпълнени, а жалбата е лишена от предмет. Решаващият състав е посочил, че писмо изх. УРИ 266000-5678 от 01.11.2024 г., подписано от началника на РУП - Гоце Делчев, има уведомителен характер и не съдържа отказ за издаване на административен акт. Писмото е изпратено в отговор на искане на жалбоподателя, което не е за упражняване на правомощия от полицейските органи за издаване на административен акт. Искането според съда съдържа информация относно влизането в сила на НП № 23-0266-000505 от 15.09.2023 г. и възражение, че за наложеното с него наказание "Лишаване от право за управление на МПС" за срок от 12 месеца е изтекла давността по чл. 82, ал. 1 ЗАНН, поради което и оспореното писмо не съдържа отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт или отказ за издаване на административен акт, които да подлежат на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК. На следващо място съдът е приел, че видно от документите в административната преписка, издаденото на жалбоподателя СУМПС не е иззето и искането в петитума на жалбата полицейските органи да преустановят действията по изземването му е също безпредметно, т.к. защитата по реда на чл. 250 АПК предполага извършени фактически действия, които нямат основание в закон или административен акт. Доколкото такива не са извършени, жалбата не подлежи на разглеждане и по реда на чл. 250 АПК. По тези съображения АС – Благоевград е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Допустимостта на съдебното производство по АПК е обусловена от наличието на положителните и отсъствието на отрицателните предпоставки за възникване и упражняване на правото на оспорване. За да бъде извършена преценка за допустимост на жалбата обаче, е необходимо същата да бъде с форма и съдържание, каквито изисква нормата на чл. 150, ал. 1 АПК. Един от задължителните реквизити, обуславящи редовността на извършеното сезиране, е регламентираното в чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК означение на обжалвания административен акт. Това е словесно описание на предмета на търсената защита, което трябва да бъде ясно и недвусмислено, за да може и съдът да отговори адекватно на инициираното сезиране. Последният е обвързан от посоченото в жалбата относно обжалвания административен акт и не може да се произнася извън предмета, с който е сезиран. В случая, както първоинстанционният съд правилно е установил, жалбоподателят не е уточнил по категоричен начин в какво се състои неговото искане. Въвеждайки противоречиви и взаимноизключващи се твърдения, оспорващият не е прецизирал в предоставения му срок жалбата си така, че тя да отговаря на изискването за съдържание, заложено в чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК. Твърденията, че оспорва "незаконосъобразните действия на полицейските органи по изземване на СУМПС", както и "отказа на началника на РУП Гоце Делчев да преустанови тези действия, който отказ се съдържа в писмото от 01.11.2024 г.", въвеждат непреодолима неяснота в търсената защита не само защото очевидно са противоположни по своето значение и правно несъстоятелни, но и защото редът за извършване на съдебен контрол за законосъобразност на административни актове и този за закрила против непроизтичащи от административен акт или от закона действия и бездействия е същностно различен. В контекста на изложеното съдът правилно е приложил последиците на предписанието на чл. 158, ал. 3 АПК, според което ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане. Нито подадената първоначално жалба до съда от 26.11.2024 г., нито тази - уточнение от 27.12.2024 г., въвежда допустим предмет на съдебна проверка. Извън горното, правилен е изводът на АС – Благоевград и за негодността на атакуваното писмо да бъде предмет на съдебен контрол по реда на АПК. Видно от съдържанието му, същото има уведомителен характер и с него единствено се информира Б. К., че направеното от него искане е неоснователно, т.к. съдебното решение не е приведено в изпълнение поради непредаване на СУМПС. Това не е волеизявление, което да обективира изричен отказ на компетентния орган да издаде искан от К. административен акт, поради което и не съставлява акт, чиято законосъобразност може да бъде разгледана в производството пред АС – Благоевград. За прецизност на изложението следва да се посочи и че предмет на защитата по реда на чл. 250 АПК, ако евентуално такава се търси, могат да бъдат единствено фактически действия, извършвани без правно основание от органите на администрацията и включени в състава им длъжностни лица. В процесния случай описаните в искането действия на контролните органи, насочени към изземване на СУМПС, дори да са извършени, биха били в изпълнение на надлежен акт за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К.. С оглед на това, изпълнението на нормативно регулираната дейност на длъжностните лица от състава на РУП Гоце Делчев не съставлява неоснователни фактически действия, поради което и дори квалифицирана по чл. 250 АПК, търсената защита се явява недопустима. С оглед всичко изложено АС - Благоевград правилно е приел, че жалбата е недопустима и е прекратил образуваното по делото съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение