Определение № 311 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2630/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. срещу определение 21.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 141/2016 г. на АС Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх. № 12095/22.12.2015 г. срещу определение от 30.11.2015г. по гр.д. № 707/2015 г. на ОС Хасково. Частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че постановеното определение е неправилно. Излага съображения за това, че неправилно е прието, че жалбата не е подадена в срок, без да е взет предвид факта, че това процесуално действие е извършено чрез подаването на същата по пощата. Ответникът - [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и определението следва да се потвърди. Прави се възражение и за прекомерност на претендираните разноски. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е основателна. В обжалваното определение е прието, че частна жалба вх. № 12095/22.12.2015 г. срещу определение от 30.11.2015г. по гр.д. № 707/2015 г. на ОС Хасково на Д. Д. е постъпила в ОС-Хасково на 22.12.2015г. в 16.30ч., като липсват данни същата да е изпратена по пощата, по куриер или чрез куриерска компания. Посочено е, че срокът за обжалване на определението на окръжния съд е изтекъл на 21.12.2015г. – работен ден, предвид на което апелативния съд е сезиран с просрочена частна жалба, поради което я е оставил без разглеждане. Съставът на ВКС намира, че изводът на съда за просроченост на частната жалба на Д. Д. срещу определение от 30.11.2015г. по гр.д. № 707/2015 г. на ОС Хасково, е неправилен. Видно от приложения към ч.гр.д.№141/2016г. пощенски плик и представеното пред настоящата инстанция копие от обратна разписка, частна жалба вх. № 12095/22.12.2015 г. на Д. Д. е подадена до ОС Хасково по пощата на 21.12.2015г., а съобщение за обжалвания с нея акт е получено от процесуалния представител на страната на 14.12.2015г. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срок и неправилно е оставена без разглеждане от АС Пловдив. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на АС Пловдив за разглеждане на жалбата по същество. С оглед разпоредбите на чл.78 и чл.80 ГПК въззивният съд ще следва да се произнесе и по искането на частния жалбоподател за заплащане на разноски за всички инстанции съобразно изхода на спора. Предвид изложените съображения, съдът