Определение № 489 от 18.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1255/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), против решение № 732 от 17.12.2024 г., постановено по в. т. д. № 402/2023 г. на Апелативен съд - София. С молба вх. № 2404/06.02.2026 г. адв. С. Д. от САК - особен представител на ответника по касация В. Б. С., е поискала да й бъде определено и изплатено възнаграждение за осъщественото пред касационната инстанция процесуално представителство. В молбата е посочено, че искане за възнаграждение е направено и в подадения отговор на касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на искането и на данните по делото, приема следното: В качеството на особен представител, назначен от първоинстанционния съд на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, адв. С. Д. е представлявала ответника В. Б. С. пред инстанциите по същество и след връчване на препис от касационната жалба е подала от негово име отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК. В отговора е направено искане за заплащане на адекватно възнаграждение за производството пред касационната инстанция, като е изразено становище, че изплатеното за въззивното производство възнаграждение от 490 лв. е недостатъчно и несправедливо. В процеса на администриране на касационната жалба съдията - докладчик от Апелативен съд - София не е изпълнил задължението си да определи възнаграждение на адв. Д. за касационното производство и да задължи синдиците на „КТБ“ АД (н.) да внесат сумата, необходима за изплащане на възнаграждението. Предвид установения пропуск, възнаграждението следва да бъде определено от настоящия съдебен състав, на който е разпределено делото след постъпването му във Върховния касационен съд. При преценката за размера на възнаграждението съдебният състав констатира, че осъщественото от адв. С. Д. процесуално представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК пред касационната инстанция се свежда до изготвяне и подаване на кратък отговор на касационната жалба. В отговора, в рамките на една страница, са изложени общи съждения за отсъствие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, и е заявено бланкетно становище за неоснователност на касационната жалба. Съобразявайки обема и действителното съдържание на предоставената адвокатска услуга, настоящият състав на ВКС намира, че независимо от защитавания висок материален интерес и фактическата и правна сложност, с която се отличава делото, в полза на адв. Д. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 250 евро с ДДС. Искането в отговора на касационната жалба за определяне на възнаграждение в по-висок размер спрямо определения за въззивното производство (490 лв., равностойни на 250.53 евро) е неоснователно, тъй като реално предоставената в касационното производство адвокатска услуга не предполага завишаване на възнаграждението над сумата 250 евро. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,