Определение № 6442 от 13.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба от Г. Ц. Ш., Ж. И. К., А. Ю. М. и Н. И. Л., всички от гр. София, срещу протоколно определение № 8372 от 06.03.2025 г. постановено по адм.д. № 4830 по описа на Административен съд София град за 2024 г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с окончателен акт на производството по дело № С-541/24 на Съда на Европейския съюз. Частните жалбоподатели поддържат, че решението по делото на СЕС няма значение за правилното разрешаване на спора пред Административен съд – София град, тъй като отправените въпроси не касаят предмета на спора по главното производство. Като считат, че не са налице предпоставките за спиране на производството, отправят искане за отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът Софийски районен съд не изразява становище по частната жалба.

Върховен административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по адм.д.№ 4830/ 2024г по описа на АССГ е образувано по жалби от Г. Ц. Ш., Ж. И. К., А. Ю. М. и Н. И. Л., всички от гр. София против разпореждане № 8 от 24.04.2024г, издадено от съдебния администратор при Софийски районен съд в частта, с която е ограничен достъпът на адвокатите до дела в деловодството на съда без наличното пълномощно по делото. Изложени са доводи за нищожност, а при условията на евентуалност за незаконосъобразност на разпореждането.

С обжалваното протоколно определение № 8372 от 03.06.2025 г.производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК с оглед образуваното пред СЕС дело № С-541/2024 по отправено преюдициално запитване Софийски районен съд (България) с акт от 2 август 2024 г. Част от предмета на запитването е тълкуване дали разпоредбата чл. 47 във връзка с чл. 7-8 от Харта на основните права на Европейския съюз и Общия регламент относно защитата на данните допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретното дело да има неограничен достъп до това дело само на основание, че е адвокат, както и следва ли същите разпоредби да се тълкуват в смисъл, че лицето, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело.

Съставът на АССГ приема, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициални запитвания е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България и че е налице идентичност между предмета на спора пред него и поставените пред СЕС въпроси, поради което спира производството по делото до произнасяне на СЕС.

За да е налице предпоставката на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да е налице такава връзка между делата, че едното да се явява обуславящо за другото,, т. е. да е налице преюдициален характер на спора по първото дело спрямо произнасянето по същество по второто.

В обжалваното определение правилно е прието, че е налице изискуемата връзка между делата с оглед доводите на жалбоподателите за противоречие на оспорения акт с чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и първите два въпроса, с които е сезиран СЕС по дело № С-541/24г, а именно:

1.чл. 47 във вр. чл. 7‑8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и ОРЗЛД следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?

2. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във вр. чл. 7‑8 от нея и ОРЗЛД следва ли да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?

Очевидно отговорът на СЕС би имал пряко отношение към спора по адм.д. № 4830 по описа на Административен съд София град за 2024 г, предвид неговия предмет, а с този отговор съобразяването е задължително за всички национални юрисдикции по силата на чл. 633 ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. С оглед на това, единствено спиране на съдебното производство до произнасяне на СЕС би препятствало възможността делото да бъде решено при неправилно тълкуване и прилагане на съюзни правни норми.

Възраженията в частните жалби, че отправеното преюдициално запитване е недопустимо, не подлежат на разглеждане и обсъждане в настоящото производство, защото само от компетентността на СЕС е да извърши преценка дали исканото тълкуване на правото на Съюза има връзка с действителността и с предмета на главното производство.

По изложените съображения частните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила след като към момента на постановяването му е била налице висящност на производството пред СЕС. Служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че с Решение от 05 юни 2025 г. по дело С-541/2024 г. СЕС се е произнесъл по преюдициалното запитване, отправено от състава на Районен съд София, но това решение не е основание за отмяна на процесното определение, а факт, който следва да бъде съобразен от съда, разглеждащ спора по същество. С оглед отпадане на причината за спиране на производството по делото, то подлежи на възобновяване, за което компетентен да се произнесе е решаващият съд - АССГ, ,след връщане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение