Решение № 5241 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11531/2013 г.

Решение № 5241 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11531/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Илияна Гочева Танева, действаща в качеството си на ЕТ "Бисер-Илияна Танева" чрез адв. Милушев против Решение № 1496/04.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1404/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 091003816/17.01.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 352/03.05.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Д "ОДОП" Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробни писмени бележки. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 28 315.10 лева и начислени лихви в размер на 8 922.98 лв.; установени са задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 9 300.08 лева и лихви в размер на 5 736.27 лева и ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. съответно в размер на 8 347.11 лв. и лихви 2 028.73 лв. и в размер на 12 4.92 лв. и лихва 1 100.01 лв.; и задължителни осигурителни вноски: ДОО - 1 537.68 лв. и лихва 306.16 лв., за ЗО - 683.42 лв. и лихви 134.45 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради констатирани от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че жалбоподателят не е установил обстоятелства, опровергаващи доказателствената сила на констатациите на ревизионния акт, в т. ч. неоспорените заключения на експертите по ССчЕ и комплексната съдебно-автотехническа експертиза. Приел е, че РЛ както в хода на ревизията, така и в съдебното производство не е представило доказателства, установяващи, че част от закупените горива и извършени ремонтни услуги през данъчни периоди 2005 г., 2008 г. и 2009 г. са използвани във връзка с икономическата дейност на РЛ, респ. са свързани с извършване на облагаеми доставки по см. на ЗДДС. Поради това е направил извод, че при покупката на част от придобитото количество гориво и оказани ремонтни услуги не е изпълнено условието на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което за РЛ не възниква право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер. Според съда установеният вид и разход на гориво по технически характеристики на превозните сродства, използвани от РЛ при осъществяване на дейността му, съпоставени със съответния вид и разход на гориво на две фирми, със сходна стопанска дейност "Шеле България" ЕООД (сега АСА България) и "Благоустройство и чистота" ЕООД, потвърждават извода на ревизиращия екип за значителни надвишения на процентните стойности на разходите за горива и ремонт спрямо установените при предприятия със сходен предмет на дейност. Като неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че различията в характера на извършваната дейност от РЛ и "Шеле България" ЕООД (сега АСА България) и "Благоустройство и чистота" ЕООД - фирми със сходна стопанска дейност, обуславят по-високи разходи за гориво и за ремонт на провозните средства. Съдът се е позовал на допълнителното заключение на комплексната съдебно-автотехническа експертиза. Приел е за правилно определена данъчната основа на недекларирани приходи от осъществяваната от РЛ дейност в резултат на съпоставката на извършените разходи със средните стойности на разходите за гориво и ремонт на дружествата, осъществяващи сродна дейност. Приел е, че с оглед установеното при ревизията органът по приходите правилно е определил дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ с прилежащите лихви за закъснение. Както законосъобразни са приети и установените задължения за ДОО и ЗО. Решението е правилно. Ревизията е по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, при констатиране на укрити приходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване основа за облагане за данъчни периоди 2005 г. 2008 г. и 2009 г. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон като е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Непредставянето на счетоводна отчетност се установява по категоричен начин. Следователно е налице една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тази по т. 4, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Установената от органите по приходите фактическа обстановка се потвърждава и от събраните от административния съд доказателства, от които се потвърждава и другата отделна предпоставка на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно т. 2, поради което следва да се приеме, че правилно е извършена ревизия по особения ред. Следователно при законосъобразно извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК за издадения въз основа на нея ревизионен акт е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. С оглед на така разместената доказателствена тежест са правилни и обосновани изводите на административния съд за законосъобразност на РА. Липсата на редовно водено счетоводство представлява пречка за определяне на данъчната основа за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), респективно вноски за ДДО и ЗО по общия ред чрез формиране на финансов резултат, при което да се използват общите счетоводни правила. За определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от предвидените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК относими към съответното лице обстоятелства. За да бъде взето предвид всяко едно от тези обстоятелства, включително приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия е необходимо за тези обстоятелства да са събрани доказателства. В случая в резултат на съпоставяне на вида и разхода на гориво със съответния вид и разход на гориво на две фирми, със сходна стопанска дейност "Шеле България" ЕООД (сега АСА България) и "Благоустройство и чистота" ЕООД потвърждават извода на ревизиращия екип за значителни надвишения на процентните стойности на разходите за горива и ремонт спрямо установените при предприятия със сходен предмет на дейност. АС - Пловдив е приел, че от събраните в съдебната фаза доказателства не се установяват факти, които да обусловят извод за неправилност при определяне на данъчната основа в РА. С оглед разпределянето на доказателствената тежест по реда на чл. 124, ал. 2 от ДОПК този извод следва да бъде приет за правилен. По отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит по доставки на гориво и оказан ремонт не е спорно, че сключените договори за сметосъбиране и сметоизвозване са изпълнени, както и че е налице реално изпълнение на извършените по тях доставки на услуги. Безспорно по делото е и обстоятелството, че процесните доставки са облагаеми по смисъла на ЗДДС. Спорен е въпросът, по отношение на жалбоподателя налице ли са условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, а именно стоките и услугите, предмет на доставките използвани ли са за извършвани от жалбоподателя последващи облагаеми доставки и свързани ли са с икономическата дейност на РЛ. Правилен се явява изводът на съда с оглед липсата на доказателства, че част от закупените горива и извършени ремонтни услуги през данъчни периоди 2005 г., 2008 г. и 2009 г. са използвани във връзка с икономическата дейност на РЛ, респ. са свързани с извършване на облагаеми доставки по см. на ЗДДС. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение