Решение № 3765 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11633/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. И. чрез процесуален представител, срещу решение № 8223 от 29.09.2025 г., постановено по административно дело № 1384/2025 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3286з2457/19.06.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с която е отказано снемането на полицейската му регистрация № 15046/23.02.2015 г. по описа на Районно управление Асеновград. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена, а преписката върната на издателя за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на Министерство на вътрешните работи (МВР) в представена от процесуален представител писмена защита оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно поради следното: За да отхвърли жалбата на И. АС Пловдив приема, че за направените полицейски регистрации във връзка с престъпления по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 325, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „пробация“, за които е реабилитиран не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за заличаването ѝ. В тази насока е прието, че посочените разпоредби са в унисон със съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директивата). В обжалваната пред съда заповед е посочено, че И. освен направените за тези престъпления полицейски регистрации е привлечен като обвиняем по други две досъдебни производства от 2015 и от 2021г., а освен това е нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата. От представените по делото доказателства се установява, че личните данни на И. се обработват от МВР по направени негови регистрации по ДП 949/23.10.2014 г. на Районно управление(РУ) – МВР Асеновград като извършител на деяние по чл. 325, ал. 2 НК; по ЗМ 160/04.03.2015 г. на РУ Асеновград като извършител на деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК; по ДП ЗМ 334/18.05.2021 г. на РУ Асеновград като извършител на деяние по чл. 343, ал. 1, б. „б“/ ал. 2, б. “а“ НК. В справката вх. № 3286р-31573/19.06.2025 г., изготвена от Началник сектор ДФСД е посочена и полицейска регистрация направена във връзка наказателно дело № 264/2015 г. по описа на РС Асеновград, приключило с одобрено от съд споразумение, сключено между прокурор от РП Асеновград и И., по силата на което същият е осъден за извършените от него на 23.08.2014 г. в гр. Асеновград две престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и по чл. 325, ал. 2 НК, като след налагане на наказание за всяко от тях, съдът е определил едно общо наказание. При така установеното следва, че направените полицейски регистрации по ДП 949/23.10.2014 г., по ДП ЗМ 334/18.05.2021 г., както и тази във връзка наказателно дело № 264/2015 г. по описа на РС Асеновград, всички направени в РУ Асеновград, касаят посочените две деяния за които И. е осъден и позоваването на извършената полицейска регистрация през 2015 г. в заповедта е неправилно. Същевременно при издаване на заповедта правилно Директорът на ГДНП е съобразил и наличието на последваща регистрация от 2021 г., направена след настъпилата на 03.02.2019 г. реабилитация за осъждането на И., което обуславя извод, че целите, за които се обработват личните данни на И. не са отпаднали. При така установените факти правилно в обжалваното решение е прието, че не са налице законовите предпоставки за заличаване на личните данни на И., обработвани от МВР както по чл. 68, ал.6 ЗМВР, така и по чл. 16, § 2 от Директивата, тъй като от установените факти се установява, че те се обработват при спазване на принципите по чл. 4 и целите, за които същите се събрани не са отпаднали. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че издателят на акта е формирал изводите си въз основа на установени извършени административни нарушения от И., което предвид факта, че полицейска регистрация се извършва единствено на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, настоящият състав намира за некоректно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото следва касационния жалбодател да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение