Определение № 66 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5127/2017 г.
ВКСIII гражданско отделение14.02.2018 г.докладчик Геновева Николаева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. З. Д. с вх. № 27072 от 13. 07. 2017г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, за отмяна на окончателно решение от 12. 05. 2017г. по в. гр. д. № 419/2017г. на Бургаски окръжен съд, в частта му досежно предявените искове срещу Т. А. Б., П. П. П., Я. П. А., Р. П. Г., Ж. Д. А., С. М. П., П. М. П., П. М. П., К. И. И. и Е. И. И., и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в тази част. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по подадена от К. З. Д. молба за отмяна с вх. № 27072 от 13. 07. 2017г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение от 12. 05. 2017г. по в. гр. д. № 419/2017г. на Бургаски окръжен съд, с което са уважени изцяло предявените от И. К. М., К. М. А. и К. К. М., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си К. М. А., искове с правни основания чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Молителят твърди, че е единствен наследник по закон на починалия на 25. 11. 2014г. свой брат В. З. В., съгласно удостоверение за наследници № 129 от 10. 07. 2017г. на [община], [населено място], обл. Б., както и че на 04. 07. 2017г. от получена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20178030401160 на ЧСИ Т. М. с рег. № 803, с район на действие ОС – Б., е узнал за решението, чиято отмяна е поискал в настоящото производство. След извършена проверка на материалите по делото установил, че исковата молба по същото е подадена на 10. 08. 2015г., т.е. девет месеца след смъртта на брат му, който поради това не е могъл да бъде представляван от настойника си С. А.. Поддържа, че поради настъпилата преди завеждане на исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД смърт на наследодателя му /негов брат/ и неконституирането му като страна по делото е бил лишен от възможността да участва в исковия процес и да се защити, макар да е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК. Съдът констатира, че предмет на делото, по което е постановено окончателното въззивно решение, чиято отмяна е поискана, са обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 190, ал. 2 ЗЗД за намаляване на цената по сключен договор за продажба поради виновно неизпълнение на продавачите – съсобственици за 2/15 ид.ч. от прехвърления имот, причинено от евикция. По един от тези множество съединени искове с горепосоченото правно основание ответник е бил братът на настоящия молител, който е осъден да заплати на ищците сумата 3 293 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Ответниците по така предявените искове са обикновени другари, поради което за молителя отсъства правен интерес да иска отмяна на цялото съдебно решение по отношение на всички ответници. Такъв правен интерес е налице само по отношение на решението досежно иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 190, ал. 2 ЗЗД срещу неговия наследодател В. З. В.. Съобразно гореизложеното молбата за отмяна на окончателното въззивно решение в частта му, в която са уважени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 190, ал. 2 ЗЗД срещу останалите ответници, извън наследодателя на молителя, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част следва да бъде прекратено, като бъде изготвен списък на призованите лица, в който да фигурират тримата ищци И. К. М., К. М. А. и К. К. М., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си К. М. А. и молителя К. З. Д.. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение,