Определение № 301 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2433/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Х., М. М. А. и Г. М. А. чрез общия им пълномощник адв. Я. срещу определение № 3758 от 27.04.2022 г. по ч. гр. д. № 2645/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на касаторите и така е потвърдено определението от 04.03.2022 г. по ч. гр. д. № 7538/2022 г. на Софийски районен съд, 28 състав в частта му, с която е отказано обезпечение на бъдещи осъдителни искове, предявими от горепосочените лица против С. Н. С. чрез налагане на запор на трудовото възнаграждение на последния. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение в атакуваната му част и се иска същото да бъде отменено в тази част като се допусне обезпечение на бъдещи искове и чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ответника по тях. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение при служебна проверка за допустимост на настоящото производство, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена против определение на въззивен съд, което в атакуваната част не подлежи на инстанционен контрол. Същата е с недопустим предмет и не следва да се разглежда по същество. Определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Върховният касационен съд се произнася по частни жалби срещу определения по обезпечение на иска само в случаите, когато въззивният съд се е произнесъл за първи път по искане за допускане на обезпечение или когато след отмяна на първоинстанционното определение в качеството си на въззивна инстанция е допуснал обезпечението. В случая се атакува определение на въззивен съд, което в обжалваната част не попада в очертаната по – горе хипотеза, поради което приложими са постановките на ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова като подадена срещу неподлежащо на обжалване въззивно определение (в посочената му част) частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Воден от горното, Върховен касационен съд, III г. о.