Определение № 189 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 434/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба с вх. № 4333/27.04.2018 г. от [фирма], представлявано от управителя И. Ф. В., чрез адвокат Е. С., за допълване на решение № 42/30.03.2018 г. постановено по гр. д. № 434/2017 г. на ВКС, IV г. о., с произнасяне на съда по въпроса за дължимите на страната разноски в предходните две инстанции, съгласно представените списъци по чл.80 ГПК. В писмен отговор ответната страна по молбата изразява становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С решение № 42/30.03.2018 г. постановено по гр. д. № 434/2017 г. на ВКС, IV г. о., съдът е присъдил на касатора – ответник по предявените искове разноските само за касационното производство, като е пропуснал да преразгледа обуславящия въпрос за отговорността за разноските за цялото производство. С оглед крайния резултат по делото – претенциите на ищеца са изцяло отхвърлени след постановяване на решението на ВКС - А. Г. М. дължи на ответника [фирма] заплащане на разноските освен за касационното производство, които са присъдени с решението на ВКС, ІV г.о., още и на разноските за първоинстанционното и въззивното производство. Съгласно приложените списъци по чл.80 ГПК /л.182 от делото на СРС и л.245 от делото на СГС/ и представените доказателства за направените от дружеството разходи, тези разноски възлизат общо на сумата 3 813.14 лв. /2 250 лв. за първата инстанция + 1 563.14 лв. за въззината инстанция/, която следва да се присъди в полза на молителя. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение