Решение № 17304 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2013 г.

ВАСI отделение19.12.2013 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116 от 20.03.2013 г. по адм. дело № 368/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 17304 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "КП Птицекланица" ЕООД, гр. Плевен, срещу решение № 116 от 20.03.2013 г. по адм. дело № 368/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 151102305/22.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 111/27.02.2012 г. на ДД "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в частта, с която на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01.2006 г. и м. 01.2007 г. по фактури, издадени от "Жива" ЕООД в размер общо на 14 429,69 лв. и са начислени лихви в размер на 9 331,42 лв., както и в частта, в която за данъчен период 1.10.2007 г. -10.10.2007 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 18 914,04 лв. и са определени лихви в размер на 9 343,80 лв., и в частта за определен корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 175 660, 64 лв. и лихви върху него в размер на 50 222,56 лв. и е присъдено юрисконсултско възнаграждение на Дирекцията в размер на 4 967,66 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло като незаконосъобразен РА. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново, в представен писмен отговор, изготвен от старши юрисконсулт Ирена Русева, оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 967,66 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с определени задължения по ЗДДС и по ЗКПО, при данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с данъци по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните периоди и т. 5 - документите, необходими за установяване на основата с данъци - липсват, от ДОПК. В частта по ЗДДС, относно фактури, издадени от доставчика "Жива" ЕООД за ревизираните периоди, органът на приходната администрация е приел, че не са налице данни за реално осъществени доставки на стоки и услуги и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, 9 и 25 от същия закон. Относно начислен ДДС на основание чл. 111 от ЗДДС административният орган е посочил, че с акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС е прекратена регистрацията на жалбоподателя на основание чл. 176, ал. 4 от ЗДДС, считано от 10.10.2007 г., като към протокола за дерегистрация е приложен счетоводен баланс към 31.08.2007 г., но не е представен опис - протокол за наличните активи към датата на дерегистрацията. В хода на ревизията са представени 11 броя протоколи за бракуване на дълготрайни материални активи от м. 06 и м. 07.2006 г. и фактури за продажба на отпадно желязо, издадени от "КП Птицекланица" ЕООД на "Реалмед" ООД. Поради липса на доказателства, че активите действително са бракувани на основание чл. 111 от ЗДДС е начислено ДДС върху стойността им, като е приета балансовата им стойност. Относно облагането по ЗКПО, органът на приходната администрация е определил данъчна основа за отчетната 2008 г., различна от декларираната по годишната данъчна декларация на жалбоподателя и е определен допълнителен корпоративен данък. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като не са признати декларираните разходи. Изложени са доводи, че същите не са доказани, тъй като от страна на ревизираното лице не са представени първични счетоводни документи и счетоводни регистри, ведомости за заплати, договори и др. Съдът е възприел изцяло констатациите на приходните органи. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съдът е направил последователен анализ на установените данни в хода на ревизията, както и на тези представени в хода на съдебното оспорване, обсъдил е приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза и допълнителната такава, приложимите правни разпоредби, при което е извел изводи за недоказаност реалността на доставките по фактури, издадени от "Жива" ЕООД, както и за правомерно начислен данък на основание чл. 111 от ЗДДС. Съответно, е изложил мотиви и за законосъобразността на извършеното преобразуване на финансовия резултат за съответните данъчни периоди по ЗКПО, поради липса на документална обоснованост по отношение на декларираните от ревизираното лице разходи в размер на 1 934 342 лв. Решението е правилно. Процесният РА е издаден след ревизия, проведена по особения ред, предвиден в разпоредбите на чл. 122 от ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК са подкрепени със събраните доказателства. В хода на ревизията ревизирания субект е представил част от изисканата счетоводна документация, за което е извършено и посещение на декларирания адрес в с. Гривица, при което отново не е представена цялата счетоводна и търговска документация. Обосновано е прието наличие на основание чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч, или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с данъци, както и основанието по т. 5 от същата разпоредба - документите за установяване основата за облагане с данъци липсват. Констатациите на ревизията са във връзка с непредставен опис на налични активи към момента на дерегистрация по ЗДДС, както и първични счетоводни документи за разходите за 2008 г. по ГФО. При тези констатации, обосновано ревизиращият орган е преминал към ревизия при особени случаи. Лицето е било уведомено по чл. 124, ал. 1 ДОПК, но декларация по ал. 3, не е била представена от управителя на ревизираното дружество. Законосъобразни са изводите на съда, че в тежест на задълженото лице е да обори констатациите на ревизията с пълно насрещно доказване. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че недоказването на реалността на доставките, е основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. Реалността на доставката е основна предпоставка за задействане механизма на начисляване на ДДС, респективно - за възникване и упражняване право на данъчен кредит. В настоящия случай не е установено по 7 броя фактури, издадени от "Жива" ЕООД през данъчни периоди м. 01.2006 г. и м. 01.2007 г., доставките реално да са осъществени. В хода на административното и съдебно производство не са представени от страна на касатора и дружеството - доставчик, каквито и да е доказателства, свързани или съпътстващи доставките, като: договори към фактурите, данни за технически, технологичен и кадрови потенциал, доказателства за извършени транспортни разходи, за плащане по фактурите. Ревизиращите органи са приели, че фактура № 498/29.01.2007 г. не е отразена в дневниците за продажби на "Жива" ЕООД, също не е представена и не може да се установи дори предмета на доставката. С приетата ССчЕ, която е извършила справка в съответната данъчна служба, се установява, че фактура със същия номер, но издадена на 29.12.2006 г. и е включена от доставчика в СД за м. 12.2006 г. Не се установява каква е причината за несъответствието, тъй като счетоводството на "Жива" ЕООД не е проверено, поради ненамиране на доставчика на адреса, което обстоятелство не се опровергава и с приетата съдебно икономическа експертиза. На експертизата не са представени счетоводни документи, включително и от дружеството-жалбоподател, от които да може да се проследи извършено ли е плащане по доставките за 2006 и 2007 години, кога, в какъв размер и по какъв начин е направено то. При така установените данни, съдът правилно е извел извод, че не е доказано реално извършване на доставки по смисъла на ЗДДС по оспорените фактури, издадени от "Жива" ЕООД и законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит с процесния РА в посочения размер и за посочените данъчни периоди. По отношение на начисления данък за данъчен период от 1.10.2007 г. до 10.10.2007 г. на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, правилно административният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да се установи, че през м. 06 и 07.2006 г. са бракувани дълготрайни материални активи, продадени като отпадъчно желязо на "Реалмед" ООД, каквито са били твърденията на ревизирания субект. "КП Птицекланица " ЕООД не е представило аналитична отчетност за периода на дерегистрацията му по ЗДДС. Не е представен опис-протокол към датата на дерегистрация, от който могат да бъдат установени наличните активи към този момент. Органът на приходната администрация е оспорил верността на съдържанието на представените 11 боря протоколи за бракуване на дълготрайни активи, както и множеството фактури. Не са представени други писмени доказателства, които по категоричен начин да доказват, че именно бракуваните активи са тези, доставени като отпадно желязо на посоченото дружество. В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля Любомир Борисов, който е съпруг на Катерина Борисова - управител на "КП Птицекланица" ЕООД. Заявил е, че е назначен в комисията, извършила бракуване на описаните в протоколите активи и не дава обяснение защо част от протоколите не са подписани от него или от други членове на комисията. Свидетелските показания, дадени от заинтересувано от изхода на спора лице, правилно са ценени от съда с оглед останалите по делото доказателства и след като липсват категорични доказателства, че процесните активи са действително бракувани, основателно е начислен ДДС върху стойността им, при това по балансовата им стойност, което в случая е било по-благоприятно за ревизираното лице. Установените задължения за 2008 г. по ЗКПО по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК са поради установени различия в официално подадената годишна данъчна декларация и тази, представена в хода на ревизията и поради липса на първични счетоводни документи за отразените разходи, липса на редовно водена счетоводна отчетност, а наличната такава, не дава възможност за установяване основата за облагане с данъци. В хода на съдебното производство не са представени първични счетоводни документи, които да доказват извършването на разходи от страна на дружеството. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, основно и допълнително заключение е установено, че през 2008 г. жалбоподателят не е осъществявал стопанска дейност. Вещото лице потвърждава, че липсват първични счетоводни документи, ведомости, банкови бордера, във връзка с изготвения отчет за приходи и разходи. Въпреки това, вещото лице установява данъчна основа за облагане с пряк данък за периода 2008 г., в значително по-нисък размер от установения с ревизията. Намалението в разходите по допълнителната експертиза е със сумата 427 219, 48 лв. - отписани вземания, и с тази корекция вещото лице е "изготвило" отчет за приходите и разходите. При приемане на заключението в съдебното заседание, проведено на 27.02.2013 г. вещото лице изрично е заявила, че не е правила сравнение между документите, които са в административната преписка и тези представени при извършената проверка от жалбоподателя, че е налице разлика между декларираните обстоятелства и тези, установени по първични счетоводни документи, без да може да посочи на какво се дължи разликата, че сумите които е взела като загуби от минали години са на база само на годишния отчет. Потвърждава, че през 2008 г. дружеството - жалбоподател не е осъществявало стопанска дейност и съобразно документите, които е ползвала, счита, че счетоводството е водено редовно. При приемане на заключението, същото е оспорено от представителя на ответната Дирекция юрк. Русева, като изготвено по документи, част от които не се съдържат по делото, а в същото време - не са съобразени документи от административната преписка и по-специално оборотни ведомости, представени от самото ревизирано лице в хода на ревизията. Правилно съдът не е кредитирал допълнителното заключение на експерта, оспорено от ответната страна с мотивирани съображения, съобразно установения начин на изготвянето му. Спазена е разпоредбата на чл. 202 ГПК, като съдът е извършил съпоставка на изводите на експерта с установените данни, съобразно всички събрани по делото доказателства, относими към установяване на данъчната основа за облагане за 2008 г. по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. След като изводите на административния орган не са оборени с годни доказателства, законосъобразно първоинстанционният съд е постановил, че РА е правилен и законосъобразен в частта за установения данък по ЗКПО за 2008 г. Съдът правилно е приел жалбата срещу РА за неоснователна и я отхвърлил, за което решението следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 4 967,66 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. По изложените съображения Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

6