Определение № 2622 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1253/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „СБС Инвест“ ООД, [населено място] срещу определение № 153 от 05.03.2025 г. по в.ч.т.д. № 94/2025 г. на Софийски апелативен съд. Ответната страна – Б. И. С. – оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на определението. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане частна жалба на страната срещу определение № 4331 от 11.11.2024 г. по т.д. № 1494/2024 г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по т.д. № 1245/2024 г. на Софийски градски съд. За да постанови този резултат, въззивният състав е констатирал, че частната жалба изхожда от неоправомощено лице, след направена служебна справка в ТРРЮЛНЦ, при която е установено, че като управител на дружеството е вписан Б. И. С., а не Д. Е. Б. Т. С. – лицето, упълномощило адвоката, който е подал частната жалба от името на „СБС Инвест“ ООД, [населено място]. При тези фактически данни съдът е счел, че дружеството е ненадлежно представлявано и въпреки дадените на страната на основание чл. 262 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК указания за подписване на частната жалба от законния представител на дружеството, респ. негов пълномощник, същата не е приведена в съответствие с процесуалния закон, обусловили извод за нейната недопустимост. Жалбоподателят счита този извод за неправилен и незаконосъобразен в противоречие със събраните по делото доказателства, от които в достатъчна степен се установява, че след проведено общо събрание на съдружниците управителят С. е освободен от длъжността си и на негово място е избран нов - Д. Е. Б. Т. С.. Излага разбиране, че във вътрешните отношения между съдружниците този избор произвежда незабавно действие, което е останало незачетено от въззивния състав. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. По същество е неоснователна. Процесуалноправният спор, по който следва да се произнесе настоящият състав, се свежда до въпроса за активната процесуалноправна легитимация на новоизбран, но невписван в ТРРЮЛНЦ, управител на дружество с ограничена отговорност поради спиране на регистърното производство, предвид атакуване на решението на общото събрание на съдружниците за освобождаване на управителя и избор на нов. Отговор въпрос намира в нормата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, съгласно която избор и освобождаване на управител имат действие от вписването им в търговския регистър. В трайно установената практика на ВКС е прието, че решенията на ОС, касаещи избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им, намира своето проявление само спрямо трети за същото лица /в този смисъл решение № 39 от 15.04.2011г. по т.д.№ 526/2010г. на ВКС, ТК, І т.о, решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008г. на ВКС, решение № 135 от 09.11.2009г. по т.д.№ 184/2009 г. на ВКС/. Тази практика обаче намира проявление единствено в хипотези, които касаят вътрешните отношения между дружеството и управителя, каквото настоящата не е /в този смисъл също е формирана трайна практика на ВКС – напр. определение № 289/05.07.2019 г. по ч.т.д. № 987/2019 г. на I т.о. на ВКС/. Следва да бъде взето предвид и разрешението, дадено с определение № 602/20.09.2013 г. по т.д.№ 3101/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. С него е прието, че до вписването в Търговския регистър на нов управител, вписаният управител представлява търговското дружество, тъй като съгласно чл. 140, ал. 4 от ТЗ избор и освобождаване на управител имат действие от вписването им в Търговския регистър. Тази практика се споделя напълно от настоящия състав. Разбирането на частния жалбоподател почива на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която третите лица могат да се позоват на подлежащото на вписване обстоятелство, макар и вписването да не е още извършено, освен ако законът изрично предвижда то да породи действие след вписването. Именно такова изрично конститутивно действие е придадено на вписването на избора и освобождаването на управител в нормата на чл. 140, ал. 4 ТЗ. Релевираната от частния жалбоподател съдебна практика не е относима към настоящата хипотеза, доколкото третира загубата на качеството на съдружник – конкретно от кой момент съдружникът губи правото си да атакува решения на общото събрание на дружеството, последващи на решението за изключването му, по реда на чл. 74 ТЗ. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение