Определение № 8603 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5933/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Бет БГ“ ЕАД против определение № 3864/05.02.2025 г., постановено по адм. д. № 5722/2024 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на търговското дружество срещу мълчалив отказ за издаване на акт за възстановяване и прихващане на недължимо платени суми по искане от 19 март 2024 г. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение първоинстанционният съд е определил подадената от търговското дружество жалба като недопустима. Съобразил е чл. 92, ал. 4 от Закона за хазарта, съгласно който недължимо платени или събрани суми и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. Възстановяването на недължимо платени суми съгласно чл. 128 и чл. 129 от ДОПК се извършва от орган по приходите. Непроизнасянето в 30-дневния срок по чл. 129, ал. 3 от ДОПК по искане за издаване на акт за прихващане или възстановяване е мълчалив отказ по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ДОПК, който на основание чл. 131, ал. 2 от ДОПК подлежи на обжалване по реда на обжалване на ревизионен акт в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. При съобразяване в тази връзка на приложимостта на чл. 152, ал. 2 от ДОПК, е направен извода, че обжалването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. При така направените изводи, първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Административното производство е било образувано във връзка с подадено от търговското дружество искане за възстановяване не недължимо платени суми за такси по чл. 30 от Закона за хазарта. Макар и искането да е подадено по реда на чл. 129 от ДОПК, същото следва да се разгледа по реда на АПК. По реда на ДОПК може да се иска възстановяване или прихващане на данъчни и осигурителни вноски по данъчното и осигурителното законодателство – чл. 128 от ДОПК. Не е предвидено по този ред да се иска възстановяване или прихващане на такси по Закона за хазарта с изключение на такси по Закона за местните данъци и такси – чл. 128, ал. 3 от ДОПК. Поради това приложими са разпоредбите на АПК, а не на ДОПК. В компетентността на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта е да издава, да отказва да издаде, и да отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Следователно на него принадлежи и преценката дали платената държавна такса за поддържане на издадения лиценз е дължимо внесена или подлежи на възстановяване. съгласно чл. 25, ал. 1 от закона за хазарта в 14 дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение. В случая такова производство не се е развило поради което след изтичане на 14-дневния срок от подаване на искането за възстановяване се формира мълчалив отказ на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Предвид липсата на издаден акт е налице мълчалив отказ който съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Предвидените в Закона за хазарта такси са вид държавни такси по чл. 4, б. о от Закона за държавните такси и по аргумент от параграф 22 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавните такси са подчинени на режима на Закона за държавните такси. В Закона за държавните такси съществува изрична разпоредба относно реда за връщане на недължимо платени такси, който ред е приложим и за таксите по Закона за хазарта. Съгласно чл. 4б, във връзка с чл. 1 от Закона за държавните такси, недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна, отправено до органа, който ги е събрал. Внесените такси са публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, събират се по повод на решение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и подлежи на възстановяване по административен ред. Преценката дали таксата е дължимо платена също е от компетентността на административния орган, който следва да разгледа искането по реда на АПК. Регламентацията в §22 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е с временен характер, относима е за таксата по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, която е дължима от организаторите на хазартни игри с игрални автомати с лицензи издадени преди първи януари 2024 г. за времето, което остава до края на издадения лиценз. Само тази еднократна част от таксата, определено по формула с еднократно действие се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от Закона за хазарта, съгласно който декларирането и установяването на променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 се извършват по реда на ДОПК и издадените актове се обжалват по реда а същия кодекс. Предвид липсата на издаден акт и при съобразяване на 58, ал. 1 от АПК, е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е следвало да се произнесе. Жалбата на дружеството е подадена в този срок чрез административния орган и като допустима подлежи на разглеждане Обжалваното определение е неправилно постановено и следва да се отмени, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите съдопроизводствени действия по разглеждане на жалбата на търговското дружество срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на националната агенция за приходите за произнасяне по направеното от търговското дружество искане. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд,