Определение № 4443 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. К. К., чрез адв. Д. Петров, против протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 04.03.2025 г. по адм.дело № 108/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ при Община Варна за заверка на молба за обстоятелствена проверка и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Посочва, че реално исканата услуга не е извършена и не е налице оттеглен акт, като също така при издаването на заповедта, органът е подменил волята на заявителя. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд за произнасяне по същество. Ответната страна - Кметът на район „Приморски“ при Община Варна, чрез юрк. В. Михайлов, оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на Ж. К. К., подадена против мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ при Община Варна по заявление с рег. № АУ120993ПР/06.12.2024 г. за ПИ с идентификатор 10135.2510.1573. Искането касае само заверка на данни на свидетели, които вече са били посочени в предходно заявление за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка с дата 12.06.2024г. Видно е че по тази молба-декларация има заверка относно това имотът представлява държавна или общинска собственост, както и заверки на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, като са издадени наред с това и три броя удостоверения. Молбите-декларации не са заверени в частта относно посочените три броя свидетели. На 19.12.2024 г. процесуалният представител на заявителя е уведомен, че съгласно изискванията на чл. 587, ал. 2 ГПК е препоръчително свидетелите да бъдат съседи на процесния имот, поради което се очаква заявителят да представи такива свидетели. На същата дата Ж. К. е подал жалба против мълчалив отказ по заявлението от 06.12.2024г. В хода на съдебно производство ответната страна е представила Заповед № 67/24.02.2025 г. на кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, издадена във връзка със заявлението с рег. № АУ120993ПР/06.12.2024 г., с която е определил свидетели за извършване на обстоятелствената проверка – двама, указани от Ж. К., както и трети свидетел – определен от кмета и посочен като представител на собственика на съседен имот, имащ непосредствено впечатление относно процесния имот. В съдебно заседание пред АС Варна процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че заповедта е незаконосъобразна и представлява изричен отказ по заявлението. Изложил е и съображение, че посоченото от кмета лице не е собственик на съседен имот и че по преписката няма данни кои са собствениците на съседните имоти. За да остави без разглеждане жалбата на Ж. К. К. и да прекрати производството по делото, административният съд е приел, че производството е образувано против мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ при Община Варна да се произнесе по заявлението, но след образуването органът се е произнесъл със Заповед № 67/24.02.2025 г. на кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, с която е определил свидетели. Прието е, че с издаването на заповедта мълчаливият отказ е престанал да съществува, т.е. лисва годен за оспорване акт. По отношение на твърдението на Ж. К., че е налице мълчалив отказ по отношение непосочването на третия свидетел, посочен от него, и по отношение на замяната на същия с 3-то лице - свидетел, посочен от кмета, съдът приел, че се касае за обжалване съдържанието на административен акт, предвид приравняването на административната услуга на административен акт. Посочено е, че съгласно чл. 81, ал. 2 АПК съдържанието на Заповед № 67/24.02.2025 г. на кмета на Район „Приморски“ при Община Варна би могло да се оспори по административен ред, евентуално пред кмета на Община Варна. По горните съображения, и на основание чл. 159, т. 1, 3 и 4 АПК, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Ж. К. К., подадена против мълчалив отказ на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна за заверка на молба за обстоятелствена проверка по заявление с рег. № АУ120993ПР/06.12.2024 г. за ПИ с идентификатор 10135.2510.1573, в която да посочи, че одобрява визираните в молбата-декларация свидетели, които да бъдат разпитани във връзка с целите на обстоятелствената проверка, и прекратил производството по делото. Определението е правилно като краен резултат. Към момента на произнасяне на съда административната услуга е извършена. Молбата-декларация за извършване на обстоятелствена проверка е заверена във всичките и части, поради което не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ, които да формират предмета на оспорване. Налице е хипотезата на чл.159, т.1 АПК. Обстоятелството, че един от тримата свидетели е избран и посочен от кмета, не променя този извод. Кметът разполага с право на преценка по отношение на лицата, които да бъдат разпитани в качеството им на свидетели в производството по чл. 578 ГПК. Разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК предоставя правомощие на кмета на общината, района или кметството, да посочи тримата свидетели, които да бъдат разпитани или да прецени, налице ли е отношение на посочените от заявителя свидетели към описания в молбата имот. Тоест, кметът дължи като част от услугата по заверка на молбата-декларация и удостоверяване годността на посочените лица като свидетели при обстоятелствената проверка. Преценката на показанията им е вече от компетентността на съответния нотариус, пред който ще се извърши тя. Ако се приеме, че кметът е обвързан от указаните от заявителя свидетели, неговото правомощие по заверка на молбата-декларация в посочената част би се обезсмислило. В случай, че посочените от кмета свидетели не се явят пред нотариуса или че последният установи, че същите нямат или не биха могли да имат достатъчно впечатления относно владението върху процесния имот, няма пречка да се депозира ново искане пред кмета с посочване на нови свидетели. Разбира се, кметът не може да злоупотребява с посоченото правомощие, като произволно отказва да заверява данни на посочени от заявителите лица и посочва като свидетели лица, които нямат нищо общо със съответния имот. Контролът за законосъобразно осъществяване на разглежданите правомощия е административен. В конкретния случай заверката в тази част е била поискана повторно, след като мълчалив отказ вече е бил формиран, тъй като молбата-декларация не е била заверена изцяло. Административният орган не се е произнесъл в изискуемия срок и след повторното заявление, а е извършил услугата едва в хода на съдебното производство. В случая не е налице правната фигура на оттегляне на издаден административен акт. Обстоятелството, че съгласно §8 ДР АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго, означава, че за административните услуги се прилагат същите процесуални правила, както и за административните актове. По правна природа обаче административната услуга не винаги е равнозначна на издаване на административен акт -вж §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията. Заверката на данните на свидетелите за извършване на обстоятелствена проверка, макар и част от административната услуга в случая, не е административен акт. Поради това за нея не важат правилата за оттегляне на административните актове, но и няма пречка тя да бъде поискана многократно, особено при промяна на обстоятелствата, респективно молбата да бъде заверена и след формиран изричен или мълчалив отказ в тази част. Подобна административна практика обаче несъмнено не е признак на добра администрация, доколкото е в нарушение на принципа за бързина и процесуална икономия, прогласен в чл.11 АПК. Не е имало пречка още при подаване на първото заявление от месец август 2024г. административният орган да извърши заверката в частта за свидетелите. Срещу нарушаването на принципа по чл.11 АПК, когато съдебен контрол не е допустим, заявителите в административни производства разполагат с възможността да инициират предвидените в АПК и ЗМСМА способи за административен контрол. По тези съображения определението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв, предвид обема на извършената работа по делото. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение