Определение № 187 от 03.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 411/2017 г.

ВКСIV гражданско отделение03.05.2019 г.докладчик Боян Цонев

Диспозитив

СПИРА производството по гр. дело № 411/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на Софийския градски съд, по което е образувано дело С-234/18, и по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на Софийския градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, Комисията; към датата на подаване на жалбата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, преименувана с § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ) срещу решение № 189/25.11.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 452/2016 г. на Варенския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 148/06.06.2016 г., изменено в частта за разноските с определение № 499/12.07.2016 г., постановени по гр. дело № 669/2014 г. на Добричкия окръжен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Д. Т. Д. и Н. П. Д., искове по чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество и парични суми (подробно описани) на обща стойност 741 491.17 лв., и в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. По направено от ответниците възражение за недопустимост на исковото производство по делото, поради това че образуваното срещу ответника Д. Д. наказателно производство е било прекратено с постановление от 04.11.2014 г. на Силистренската окръжна прокуратура, въззивният съд е приел, че производството по делото е допустимо, поне до приключване на тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение в обратния смисъл. В тази връзка в мотивите към обжалваното въззивно решение са изложени и съображения, че абсолютна процесуална предпоставка за развитие на исковото производство по ЗОПДНПИ е решение на Комисията за наличие на обосновано предположение за незаконно придобито имущество, но не и качеството „обвиняем“ или „подсъдим“ на ответника към момента на приключване на проверката – това качество е предпоставка за стартиране на проверката, но не и за образуване на производството пред съда. Предвид така установеното по делото, с определение № 320/02.10.2017 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, настоящото касационно производство е спряно до приключването на производството по тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС. След постановяването и обявяването на тълкувателно решение № 4/2016 г. от 07.12.2018 г. по това тълкувателно дело, с определение № 457/14.12.2018 г. касационно производство е възобновено на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК. С това тълкувателно решение ОСГК на ВКС даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като прие, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ , извън случаите по чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ , осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. С последвало законодателно изменение, обаче бе прието противоположно правно разрешение, а именно: В чл. 153 от ЗПКОНПИ бе създадена нова алинея 6 (ДВ, бр. 1/03.01.2019 г.), съгласно която, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Същевременно в § 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ бе създадена нова алинея 2 (ДВ, бр. 1/03.01.2019 г.), съгласно която, неприключилите проверки и производства пред съда по ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ, т.е. разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗПКОНПИ следва да е приложима и за настоящото исково производство. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на Софийския градски съд (СГС) е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) и пред последния е образувано дело С-234/18 по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (по-натам – Директива 2014/42/ЕС), като въпросите, включени в преюдициалното запитване, са следните: 1) следва ли чл. 1

1

от Директива 2014/42/ЕС, предвиждащ установяване „на минимални правила за обезпечаване на имущество с оглед евентуална последваща конфискация…“, да се тълкува в смисъл, че дава право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда; 2) следва ли от нормата на чл. 1 (1), като се има предвид и нормата на чл. 4

1

от Директива 2014/42/ЕС, че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето, чието имущество е предмет на конфискацията, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация; 3) допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл. 4

2

от Директива 2014/42/ЕС, при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда; 4) следва ли чл. 5

1

от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето, може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението; 5) следва ли правилото на чл. 6

1

от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува, като уреждащо конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация, или като допълнителна мярка на разширената конфискация; и 6) следва ли правилото на чл. 8

1

от Директива 2014/42/ЕС да се разбира като гарантиращо прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда. Служебно известно е и че с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на СГС е отправено друго преюдициално запитване до СЕС по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), като част от въпросите, включени в него, са следните: 1) наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС или гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, ако обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество; 2) следва ли установените в чл. 8

1

от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Директива 2014/42/ЕС предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съда) или лицето е оправдано поради липса на престъпление; 3) следва ли чл. 8

1

от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство; 4) следва ли презумпцията за невиновност и изискването за зачитане на правото на защита, установени в чл. 48 от ХОПЕС, и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество, и допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположение за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката; 5) пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл. 6

2

и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискация лица или за добросъвестните трети лица. Видно от изложеното по-горе, тези правни въпроси, включени в двете преюдициални запитвания до СЕС, са от значение за процесуалната допустимост на исковото производство по настоящото дело и на постановеното по него въззивно решение, за което касационната инстанция следи служебно; респ. – тези въпроси са от значение и за допускането на касационното обжалване (т. 1 - in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид разпоредбите на чл. 633, във вр. с чл. 629, ал. 2, предл. 1 от ГПК, обаче, преди произнасянето на СЕС по двете преюдициални запитвания, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК. Поради това е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 631, чл. 633 и с чл. 629, ал. 2, предл. 1 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело (в този смисъл е и определение № 198/21.06.2018 г. по гр. дело № 862/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС).

Цитирани разпоредби

19

Ползваме необходими бисквитки за входа и чата. С ваше съгласие добавяме и бисквитки за статистика, за да виждаме кое помага. Без реклами. Повече ·