Определение № 1608 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 526/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. С. Ц. от гр. Варна, Д. С. С. от гр. Варна, Т. К. Б. от гр. Гълъбово, Т. К. И. от гр. Белослав, Д. К. И. от гр. Белослав, Т. М. П. от гр. Троян и М. Д. П. от гр. Троян, чрез процесуален представител адв.М.Полихронова, против определение № 12459/25.11.2024г., постановено по адм. д. № 2648/2024г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № 39/10.09.2024 г. на кмета на кметство [населено място], общ.Варна. Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на оспореното определение поради противоречието му със закона. Посочват, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че са били изправени пред невъзможност да изпълнят искането на Кмета на [населено място] да представят удостоверение за наследници на лицето Д. Н., която не е техен наследодател и незаконосъобразно са били лишени от възможността да проведат охранително производство по снабдяване с нотариален акт на посочения от тях недвижим имот. Искат да се отмени обжалваното определение и да се задължи кмета на [населено място] да изпълни исканата административна услуга – „удостоверяване на данните на свидетелите посочени в молбата декларация“. Претендират и направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Кметът на [населено място], в срока по чл.232 от АПК, не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ж. С. Ц. от гр.Варна, Д. С. С. от гр.Варна, Т. К. Б. от гр.Гълъбово, Т. К. И. от гр.Белослав, Д. К. И. от гр.Белослав, Т. М. П. от гр.Троян и М. Д. П. от гр.Троян против Заповед № 39/10.09.2024 г. на кмета на кметство [населено място], общ.Варна, с която е прекратено производството по преписка с рег.№ РД24023341КНС/30.08.2024 г., с която е поискано заверка на данни за свидетели в молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за признаване право на собственост на недвижим имот за ПИ с идент. № 38354.501.928 по КК на гр.Варна с площ от 119 кв.м., находящ се в [населено място]. От представената административна преписка се установява, че на 30.08.2024 г. жалбоподателите са подали до кмета на [населено място] заявление за заверка на данни за свидетели в молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за признаване право на собственост на недвижим имот за ПИ с идент. № 38354.501.928 по КК на гр.Варна с площ от 119 кв.м., находящ се в [населено място]. С писмо от 04.09.2024 г. кметът на [населено място] е уведомил заявителите, че в разписен лист към КП като собственик на имота е записан Д. Н., която е починала, а към подаденото заявление не е представено удостоверение за наследниците й. Предвид констатираното е изискано да се представи удостоверение за наследниците на посоченото лице. Посочено е, че писмото представлява съобщение по смисъла на чл.30, ал.1 и ал.2 от АПК и е указано, че неотстраняването на недостатъците в заявлението в указания срок ще доведе до прекратяване на административното производство. В дадения срок от пълномощника на заявителите е постъпил отговор, в който е изразено несъгласие с дадените указания и е акцентирано върху тяхната неотносимост към поисканата административна услуга. Въз основа на констативен протокол от 10.09.2024 г., с който е установено, че в законноустановения срок не са постъпили изискуемите документи, кметът на [населено място] е издал оспорената пред административния съд заповед. При тези данни първоинстанционният съд лаконично е приел жалбата срещу заповедта за неоснователна, тъй като жалбоподателите не са представили в законово определения срок поисканото удостоверение за наследници на Д. Н. и е постановил обжалваното определение. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Целта на производството по чл. 587 ГПК е снабдяване на едно лице с титул за собственост. В това производство, административният орган – кметът на общината е длъжен да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата - декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Изводът дали това лице е собственик на съответния имот може да бъде направен единствено от нотариуса. Следователно общинската администрация дължи извършване на поисканата административна услуга, а именно заверка на молбата-декларация с данни за това дали имотът представлява или не общинска собственост и посочване на свидетели. Всички документи, които нямат отношение към удостоверяването дали имотът е общинска собственост, са неотносими в административното производство. Предвид изложеното, изисканото от административния орган, заявителите да представят удостоверение за наследници на починало лице, вписано в разписен лист към КП като собственик на имота, се явява неотносимо към производството по чл. 587 от ГПК. Като не е установил, че административния орган неправилно е приложил чл. 30 от АПК и е отхвърлил жалбата срещу заповедта, с която е прекратено административното производство, съдът е постановил неправилен съдебен акт. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, и се постанови друго, с което оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № 39/10.09.2024 г. на кмета на кметство [населено място], се отмени като постановена при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон, а преписката се изпрати на административния орган за извършване на административната услуга по чл. 587 от ГПК. При този изход на делото в полза на частните жалбоподатели следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за настоящото производство – държавна такса общо в размер на 210 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение