Определение № 230 от 24.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2530/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД срещу определение № 2193/07.08.2024 г. по т. д. № 1534/2024 г. по описа на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на дружеството срещу разпореждане № 1148/22.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3284/2023 г. на Апелативен съд София. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на определението, тъй като счита, че предходният състав на ВКС не е съобразил обстоятелството, че на 15.05.2024 г. съдът е бил уведомен, че дружеството има нов пълномощник, а пълномощията към адвокат М. С. са били изцяло оттеглени. Заявява, че разпореждането на апелативния съд му е станало известно едва на 31.05.2024 г., поради което подадената пред ВКС жалба следва да се счита за депозирана в срок и респективно допустима. Твърди, че предходният състав на ВКС е неглижирал и обстоятелството, че предходно упълномощеният адвокат С. е отказал да получи препис от разпореждането като е уведомил призовкаря за оттеглените му пълномощия. Счита, че съдът е следвало да връчи съобщението лично на дружеството като страна в процеса. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Препис от частната жалба не се връчва за отговор и такъв няма постъпил по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД срещу разпореждане № 1148/22.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3284/2023 г. на Апелативен съд София при преценка, че това разпореждане е било редовно съобщено на 09.05.2024 г. на адвокат М. С. в качеството му на пълномощник. Съдебният състав е приел, че от тази дата е започнал да тече преклузивният едноседмичен срок за подаване на частна жалба срещу разпореждането, който е изтекъл на 16.05.2024 г. (присъствен ден - четвъртък), а частната жалба срещу това разпореждане е била подадена на 07.06.2024 г. Поради просрочие съставът на ВКС е оставил без разглеждане жалбата като недопустима, съответно е приел, че обжалваното разпореждане е влязло в сила. В мотивите на атакувания акт съдът е разяснил, че отказът на адвокат С. да приеме адресираното до дружеството съобщение с приложен препис от подлежащото на обжалване разпореждане, оформен от длъжностното лице връчител в съответствие с изискванията на чл.51, ал.2 ГПК, не е засегнало редовността на връчването, тъй като към 09.05.2024 г. /датата на връчване/ съдът не е бил уведомен за оттегляне на пълномощията му. В определението е акцентирано и върху обстоятелството, че адвокат С. в предходен момент е заявил искане всички призовки и съобщения до дружеството да бъдат изпращани и връчвани чрез него. За ирелевантно съставът е преценил обстоятелството, че последващият пълномощник на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД - адв. И. Ю., е узнал за разпореждането на апелативния съд на 31.05.2024 г. Изцяло следва да бъдат споделени мотивите, изложени в атакувания акт. Действително, по в. ч. гр. д. № 3284/2023 г. с молба от 01.12.2023 г. „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД, чрез неговия процесуален представител, е заявило искане всички призовки и съобщения по делото да бъдат връчвани чрез упълномощения по делото адвокат С. на адрес [улица], ет. 3, ап. 1, т. е. същият е бил посочен и за съдебен адресат по смисъла на чл. 39, ал. 1 ГПК. Връчването на съдебен адресат се счита за лично връчване по смисъла на чл. 45 ГПК, за каквото се счита и връчването на пълномощник на страната. При личното връчване адресатът, съдебният адресат или пълномощникът са задължени да приемат съдебните книжа, а при отказ да направят това, удостоверен с подпис на връчителя (какъвто е и настоящият случай), книжата се считат редовно връчени съгласно изричната разпоредба на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК. Съдебен адресат може да бъде адвокат/адвокатско дружество/, който не е пълномощник на страната, чийто призовки получава, поради което твърдението на жалбоподателя, че адвокат С. не е бил негов пълномощник от датата 01.05.2024 г. /съобразно удостоверените изявления в разписката за връчване на съобщението за постановеното разпореждане № 1148/22.03.2024 г. на Апелативен съд София/ е без значение, щом съдът не е бил уведомен за промяна на съдебния адресат, а това е станало едва на 15.05.2024 г. Произнасянето на предходния състав е в съответствие с практиката на касационната инстанция по приложение на чл. 39, ал. 1 ГПК, чл. 44, ал. 1 ГПК и чл. 45 ГПК /напр. решение № 52/10.03.2020 г. по гр.д. № 2557/2019 г. на ВКС, IV г.о. определение № 276/24.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2703/2017 г. на ВКС, III г.о. и др./, поради което правно несъстоятелни се явяват оплакванията на частния жалбоподател в настоящото производство. Като правилно определението следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС