Определение № 8029 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6020/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Райвъл Шуус България“ ЕООД срещу Определение № 4298/23.04.2024г., постановено по адм. дело № 2026/2024г. на Административен съд София- град, с което е отказано възстановяване на срок. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение разпоредбата на чл. 161 от АПК. Навеждат се доводи, че съобщение за оставяне на жалбата без движение с указание за заплащане на д.т. по нея е получена на 05.03.2024г. в офиса на процесуалния представител на дружеството, но погрешно доказателствата за заплатен д.т. са били прикрепени към друго дело на АССГ - № 10141/2023г., водено между същите страни, но по отношение на различни РА. Твърди се, че са налице непредвидени обстоятелства, свързани с възникнало объркване по отношение двете идентични дела, като доказателства за платената д.т. са били изпратени по другото дело, а не по настоящото. Счита, че са налице предпоставките на чл. 161, ал. 1 от АПК и моли съда да отмени оспореното определение на АССГ. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното определение № 4298/23.04.2024г., постановено по адм. дело № 2026/2024г. на Административен съд София – град е отказано възстановяване на срока за изпълнение на дадени в разпореждане от 27.02.2024г. указания на съда – да се представи доказателство за платена д. т. в размер на 50.00лв. В мотивите си Административен съд София-град е приел, че производството е образувано по подадена от „Райвъл Шуус България“ ЕООД жалба срещу РА № Р-22221023000009-091-001/25.09.2023г. издаден от органи по приходите. Предвид на факта, че жалбата е била нередовна – не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 от АПК, последната е оставена без движение и са дадени указания на страната за поправяне нередовността с разпореждане № 2091/27.02.2024г. Последното е било връчено редовно на процесуалния представител на дружеството на 05.03.2024г. и в предоставения срок не са изпълнени указанията на съда, което е довело и до оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. Според съда са представени доказателства за платена д.т. но с дата от 03.04.2024г., след постановяване на определението за прекратяване на производството, както и не са представени доказателства, че пропускането на срока за представяне на документ за платена д.т. се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С горните мотиви искането е отхвърлено като неоснователно. Определението е неправилно. Следва да се посочи, че АССГ неправилно се е позовал на нормата на чл. 64, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, тъй като законодателят е предвидил специална норма в АПК – чл. 161, ал. 1 от АПК не даваща възможност за субсидиарно прилагане на норма от ГПК. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК. регламентира при какви предпоставки е допустимо възстановяването на срока. За да е налице основание за възстановяване на срока за съдебно обжалване е необходимо за жалбоподателя да са били налице особени непредвидими обстоятелства. Законодателят не е дефинирал съдържанието на понятието "особени непредвидени обстоятелства" като е оставил на практиката, с оглед на конкретиката на всеки отделен случай, да ги определи въз основа на конкретните относими доказателства. Безспорно е обаче, че обстоятелствата трябва да бъдат такива, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Това значи, че става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това предвидими. Наред с това те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. В конкретния случай се установява, че дружеството-жалбоподател е упълномощило процесуален представител, като съобщението за оставяне на производството по адм. дело 2026/2024г. е било редовно връчено в кантората на представителя на 05.03.2024г. и 7-мо дневния срок за отстраняване нередовността е изтекъл на 12.03.2024г. Установява се, че дружеството има издаден втори РА по който е образувано дело № 10141/2023г. на АССГ, по което още на 27.10.2023г. е била платена д.т. и производството е в процес на висящност. В частната жалба се сочи настъпване на объркване при получаване на съобщението за нередовност по настоящото дело, предвид образувано друго предходно между същите страни. Видно е, че именно по това дело процесуалния представител на дружеството е изпратил повторна молба с платената вече д.т., тъй като е възприел акта на АССГ, 65-ти състав, за такъв именно по дело № 10141/2023г., а не по дело № 2026/2024г. На 04.04.2024г. е подадена молбата за възстановяване на срока, като ведно с нея и доказателства за платена д.т. по жалбата. При така установените факти и обстоятелства, касационната инстанция приема, че са налице предпоставките на чл. 161, ал. 1 от АПК, а именно възникване на непредвидими обстоятелства – настъпило объркване у страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател относно получените от него актове на АССГ, имайки предвид, че спрямо дружеството има образувани две дела в същия съд и с идентичен ответник и по отношение издадени РА. Установяването на грешните действия от страна на процесуалния представител на дружеството са установени едва при получаване на съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото т.е. налице е внезапност, по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК, на възникнало особено обстоятелство, което не е могло да бъде преодоляна, поради неочакваността му. По изложените съображения частната жалба е основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено, като на основание чл. 235 от АПК се възстанови срокът за обжалване на РА № Р-22221023000009-091-001/25.09.2023г. издаден от органи по приходите, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение