Определение № 1638 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4656/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три частни жалби от на В. Б. М., П. В. М., Е. М. от гр. София по различни съдебни дела, между които и Определение № 8574/12.03.2025 г., постановено по адм. дело №12849/2024г. /неправилно посочен №6403/2024г./, по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу писмо рег. № РКС 24 - ВК 08 - 70(9)/01.10.2024 г. на кмета на район "Красно село на Столична община и е прекратнил производството по делото. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилност- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В законоустановения срок възражение по частната жалба не е постъпило. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд София - град е оставил без разглеждане жалбата на В. Б. М., П. В. М., Е. М. против писмо рег. № РКС 24 - ВК 08 - 70(9)/01.10.2024 г. на кмета на район "Красно село/ на Столична община и е прекратнил производството по адм. дело № 12849/2024г. За да постанови този резултат, съдът в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК е приел, че адресираното до жалбоподателите писмо не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт, а е уведомително по своя характер, тъй като не съдържа разпоредителна част, с която се определят права и задължения, и не формира правен интерес от оспорването му. Решаващите мотиви на Административен съд -София - град са, че обжалваното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Определението е правилно. Правилен е решаващият извод на съда, че от съдържанието на процесното писмо не може да се установят белезите на властническо волеизявление, с което се засягат права, интереси или се създават задължения за жалбоподателите. С оглед на което писмо с рег.№ РКС24-ВК08-70/9/ от 2024 г. на кмета на район „Красно село“ на Столична община не представлява годен за обжалване административен акт. Съгласно чл.159, т.1 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, ако актът срещу който е подадена не подлежи на оспорване. При така изложените съображения, обжалваното определение, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,