Определение № 3640 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Б. Д. чрез упълномощеното от него еднолично адвокатско дружество „В. В.“, представлявано от адв. В. срещу определение № 86/24.01.2023 г. по гр. д. № 420/2022 г. на Окръжен съд – Русе в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение, № 359 от 26.10.2022 г. постановено по делото в частта относно възнаграждението, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ на страната в първата и въззивната инстанция (вкл. и при новото разглеждане на делото), чрез увеличаването му съответно от 37 лв. на 300 лв. за първоинстанционното и общо от 74 лв. на общо 600 лв. за второинстанционното производство (съответно за първото и за новото разглеждане на делото от въззивния съд). В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено, а въззивното решение в частта за разноските - изменено и присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за разликата до посочените по – горе размери за безплатно оказаната правна помощ и защита на ищеца в първата и втората съдебни инстанции. Ответникът по жалбата – „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК[ЕИК] чрез адв. К. с отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК взема становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат съставът на въззивния съд е приел, че съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които са материално затруднени. В този случай, ако в производството насрещната страна дължи разноски, съобразно изхода на делото, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение по реда на ал. 2 от същата разпоредба. Посочил е, че възнаграждението на адвоката се определя от съда в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. При позоваване на правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК относно разпределянето на отговорността за разноските между страните в производството, втората инстанция е съобразила изхода на конкретното дело и с оглед на частичното уважаване на исковата претенция (за недължимост на вземането, по чл. 124, л. 1 ГПК) е счела, че законосъобразно е определено и присъдено на процесуалния представил на ищеца възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА за двете съдебни инстанции – съответно от 37 лв. за първата и общо 74 лв. за втората (от по 37 лв. за първоначалното и за новото разглеждане на делото), за там предоставената безплатна правна услуга. Определението на въззивния съд в обжалваната част е правилно. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се определя по правилата на Наредбата на Висшия адвокатски съвет с оглед вида, съответно цената на иска и инстанцията на осъществено процесуално представителство. Уважената част от иска, респективно отхвърлената част от иска, са от значение за това дали насрещната страна дължи заплащане и до какъв размер от вече определеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, адвокатското възнаграждение се определя за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане, и за всеки иск поотделно. С оглед на това правило, в случая минималният размер на възнаграждението за осъществената на страната адвокатска услуга във всяка от двете инстанции (първата и въззивната, вкл. и при новото разглеждане на делото) с оглед цената на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК - за недълъжимост на исковата сума и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата (в действащата й към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд редакция с ДВ, бр. 68/2020 г.) възлиза на 636. 66 лв. На оказалия на ищеца безплатна адвокатска помощ адв. В. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи от насрещната страна обаче не този размер на възнаграждението, а само такова съразмерно с уважената част от иска (т.е. за сумата 354.10 лв. при предявен размер от 6 133. 20 лв.) – сумата от 37 лв., като долен праг на възнаграждението за този вид адвокатска услуга. Възнаграждението в този размер се дължи за всяка инстанция, вкл. и за процесуалното представителство на страната, осъществено при новото разглеждане на делото от въззивния съд. Посочената сума е присъдена на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната на ищеца безплатна правна помощ в първата инстанция, както и за защитата му пред въззивния съд – веднъж при първото разглеждане на делото и още веднъж при новото разглеждане (съобразно отменителното решение № 99/07.07.2022 г. по гр. д. №2615/2021 г. на ВКС, III г.о.). Ето защо, постановеното в производство по чл. 248 ГПК определение на въззивния съд в обжалваната му част се явява правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено. Произнасянето в горния смисъл от ВКС се предпоставя от нарочно възобновяване на производството по настоящото дело, доколкото същото с образуването му е със статут „спряно“. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІI г. о.,