Определение № 2207 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4136/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 2243 от 20.06.2018 г., подадена от И. Б. Л. и приподписана от адвокат Е. Я. от АК – Б.. Жалбата е насочена срещу частите от въззивно Решение № 175 от 11.01.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 885/2017 г. на Окръжен съд - Благоевград, с които е потвърдено Решение № 3133 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 492/2011 г. на Районен съд - Разлог в частта, с която допуснатите до делба имоти са изнесени на публична продан, както и в частта, с която (след частична отмяна на Решение № 3133 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 492/2011 г. на Районен съд – Разлог) са отхвърлени предявените от И. Б. Л. искове с правно основание чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Подаден е отговор на касационната жалба от К. Л. Л., Ю. Л. Л., В. Д. Л., Г. К. С., К. Д. С., И. Р. С. и А. В. С., чрез адвокати С. Л. и К. Л. от САК. При условията на чл. 227 ГПК с Определение № 4286 от 28.11.2022 г. като страна по делото е конституирана Д. К. Л. (в качеството й на правоприемник на починалия на 01.02.2020 г. ответник по касационната жалба К. Л. Л.), а с Определение № 4370 от 14.12.2022 г. като страни са конституирани Е. Г. С., С. Г. С. и К. Г. С. – Р. (в качеството им на правоприемници на починалия на 29.12.2020 г. ответник по касационната жалба Г. К. С.). При извършената служебна проверка за допустимостта на жалбата с вх.№ 2243 от 20.06.2018 г., Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, констатира следното: След обявяването на постановеното на 11.01.2018 г. въззивно решение, в изпълнение разпоредбата на чл. 283 ГПК до страните по делото са изпратени 3 бр. съобщения, съобразно отбелязването, извършено на 11.01.2018 г. Две от тях са върнати по делото – това, изпратено до ищците, представлявани от адвокати С. Л. и К. Л. (оформено като връчено на 25.01.2018 г. – л. 59) и това, изпратено до Г. Б. Л., представляван от АД „С., Т., Х. и С.“ (оформено като връчено на 26.01.2018 г. – л. 60). По делото няма върнато съобщение, което да е изпратено на 11.01.2018 г. и да е оформено като връчено на И. Б. Л.. Последвало е подаването на касационна жалба с вх.№ 747 от 26.02.2018 г. от Г. Б. Л., както и обща касационна жалба от Г. Б. Л. и И. Б. Л., регистрирана с вх.№ 893 от 08.03.2018 г., датирана от подателите 05.03.2018 г. и подадена по пощата на 06.03.2018 г. (л.л. 76-82, 83). С Разпореждане № 2109 от 30.04.2018 г. по в.гр.д.№ 885/2017 г. на ОС - Благоевград депозираната обща касационна жалба е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК - поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности. Разпореждането за връщане на касационната жалба е обжалвано от И. Б. Л. и след постановяването на ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСГТК по отношение на него е упражнен инстанционен контрол с Определение № 156 от 22.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 4875/2018 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което връщането на касационната жалба е преценено като законосъобразно. След приключване на производството по ч.гр.д.№ 4875/2018 г. на ВКС, І г.о., ВКС е постановил Определение № 50421 от 11.10.2022 г. по гр.д.№ 4876/2018 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 175 от 11.01.2018 г. по в.гр.д.№ 885/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, в обжалваната от Г. Б. Л. с касационна жалба вх.№ 747 от 26.02.2018 г. (регистрирана във ВКС с № 12181 от 27.12.2018 г.) част (с която, след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за осъждане на Г. К. С., К. Д. С., И. Р. С., А. В. С., участващ в производството като процесуален субституент на И. Р. С. и С. В. С., К. Л. Л., Ю. Л. Л. и В. Д. Л. да заплатят сумата от 30 000 лв. за извършени необходими разноски и подобрения в сграда с идентификатор ***, сумата от 200 000 лв. за извършени необходими разноски и подобрения в сграда с идентификатор **** и сумата от 10 000 лв. – необходими разноски, представляващи стойността на направени разходи за почистване на падналата плевня – сграда с идентификатор ****, като недоказани и погасени по давност). Междувременно – след подаването на общата на Г. Б. Л. и И. Б. Л. касационна жалба с вх.№ 893 от 08.03.2018 г., връщането й и преди приключване на производството по обжалване на Разпореждане № 2109 от 30.04.2018 г. по в.гр.д.№ 885/2017 г. на ОС – Благоевград, на 08.06.2018 г. до И. Б. Л. е изпратено „повторно“ съобщение по чл. 283 ГПК, което е оформено като връчено на 13.06.2018 г. (л. 96). Последвало е подаването на настоящата касационна жалба с вх.№ 2243 от 20.06.2018 г. Съставът на ВКС, Второ г.о. намира, че касационната жалба с вх.№ 2243 от 20.06.2018 г. следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 283 ГПК касационната жалба се подава в едномесечен срок от връчване на въззивното решение на страната. Идеята на чл. 283 ГПК е страната да научи за резултата по съдебния спор и да се запознае със съдържанието на съдебното решение, като от тази дата до крайната дата за обжалване има на разположение срока, определен в чл. 283 ГПК. В случая данните по делото са, че съдържанието на решението е станало известно на касатора И. Л. по-рано от момента на връчването на съобщението за неговото изготвяне – най-късно на 08.03.2018 г., когато подписаната от него касационна жалба е регистрирана в деловодството на ОС – Благоевград. Касаторът е упражнил правото си по чл. 283 ГПК да иска отменяването на въззивното решение, депозирайки касационната жалба с вх.№ 893 от 08.03.2018 г. При отсъствието на върнато съобщение, оформено като връчено преди 08.03.2018 г., съдилищата са обвързани да приемат, че с подаването на жалбата с вх.№ 893 от 08.03.2018 г. правото на касационна жалба е упражнено в срока по чл. 283 ГПК. Същевременно за касатора е възникнало задължението да съобрази това свое процесуално действие с изискванията на чл. 284 ГПК, в която връзка е получил надлежни указания. Процесуалният пропуск да отстрани пороците в своето процесуално действие (установен по обвързващ начин съобразно изхода от производството по обжалването на Разпореждане № 2109 от 30.04.2018 г. по в.гр.д.№ 885/2017 г. на ОС – Благоевград) не може да бъде преодолян посредством подаването на нова жалба, моментът на депозирането на която надхвърля срока от 1 месец, считано от 08.03.2018 г. Връчването на съобщението, удостоверено на 13.06.2018 г., не може да има за последица нито пораждането на ново право на касационно обжалване (доколкото същото вече е било упражнено), нито да заличи последиците от пропуска да бъдат отстранени недостатъците на подадената в срок жалба с вх.№ 893 от 08.03.2018 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение