Определение № 10791 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. И. И., чрез адв. Върбанова като процесуален представител, срещу определение № 7879 от 17.06.2026 г., постановено по адм. дело № 2820/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на направените разноски в настоящото производство. Ответникът – кметът на община Варна, чрез пълномощника си юрк. Патаре, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Г. И. И. срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по молба вх. рег.№ РД25025775ВН от 13.10.2025 г. на жалбоподателя за предприемане на действия за осигуряване на достъп с автомобил до дворното място, прилежащо към сграда с идентификатор 10135.2558.38.1 по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, [улица]. С обжалваното определение съдебното производство е прекратено, а преписката е върната на кмета на община Варна за произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите му указания. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата е недопустима, доколкото административното производство все още не е приключило. Обосновава извод, че молбата на жалбоподателя, с която кметът на община Варна е сезиран, не съдържа еднозначно искане, поради което не може да се направи категоричен извод какъв акт следва да бъде издаден, съответно кой е компетентният за това орган. Излага съображения, че искането може да се тълкува по няколко различни начина - като такова за извършване на фактически действия по премахване на колчетата, които препятстват достъпа на автомобила му до дворното място, за издаване на разрешение за строеж, което да предвижда нови нива на тротоара и бордюрите на тротоара пред дворното място, за издаване на административен акт за изменение на заповедта за въвеждане на „зелена зона“, за издаване на заповед за премахване на незаконно поставени елементи на градската среда или като иск по чл.109 от Закона за собствеността. Достига до заключение, че искането до органа не отговаря на изискванията по чл. 29 АПК, тъй като молбата е неясна и подлежи на тълкуване. Счита, че в тази хипотеза е приложим чл. 30, ал. 2 АПК, според който административният орган следва да уведоми заявителя да отстрани недостатъците на искането си. Приема, че в случая това задължение на кмета на община Варна все още не е изпълнено, поради което срокът за произнасяне не е започнал да тече, съответно не е формиран мълчалив отказ за издаването на административен акт. Определението е неправилно. Производството пред административния орган е инициирано с молба вх. рег. № РД25025775ВН/13.10.2025 г. на И., в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор 10135.2558.38.1.2, и на идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.2558.38 по КККР на гр. Варна. Направено е искане да бъдат предприети действия от страна на община Варна за осигуряване на достъп с автомобил до дворното място, прилежащо към сградата, който е ограничен при извършен от общината ремонт на тротоара на [улица]чрез поставянето на високи бордюри и метални колчета, както и чрез разчертаването пред входа на двора на паркомясто за „зелена зона“. Настоящият състав не споделя извода за липса на формиран мълчалив отказ при съображения за неприключило административно производство, тъй като на жалбоподателя не са давани указания по реда на чл. 30, ал. 2 АПК за неясния характер на искането му и необходимостта да го конкретизира. Според чл. 30, ал. 2 от АПК, когато искането няма изискуемото по закон съдържание, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Уведомлението следва да бъде направено в законоустановения срок за произнасяне на органа по направеното искане, като в тази хипотеза срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите съгласно чл. 30, ал. 3 АПК. В случая жалбоподателят не е уведомен за необходимостта от конкретизиране на искането или отстраняване на нередовности, поради което разпоредбата на чл. 30, ал. 3 АПК е неприложима. Изводите на първоинстанционния съд в обратен смисъл не се споделят от настоящия състав, тъй като от тях следва, че бездействието на административния орган, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 30, ал. 2 АПК, може безсрочно да отлага началото на срока по чл. 57 АПК и по този начин да направи невъзможно формирането на мълчалив отказ и упражняването на съдебен контрол върху него. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна задължение за произнасяне на съответния административен орган и от друга - бездействие на същия орган. Видно от молбата на частния жалбоподател до община Варна и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, достъпът до дворното място на поземлен имот с идентификатор 10135.2558.38 по КККР на гр. Варна е ограничен чрез въвеждане на „зелена зона“ за платено улично паркиране на [улица], като пред входа на двора е разчертано място за паркиране, поставени са високи бордюри и метални колчета. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Администрацията, управляваща пътната мрежа в гр. Варна, е тази на община Варна, като според чл. 23, ал. 1 АПК, когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината. В чл. 26, ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна е предвидено, че режим за кратковременно платено паркиране „синя зона“ и „зелена зона“ се въвежда със заповед на кмета на община Варна съгласно схема за местоположение и обхвата, приети от Общински съвет – Варна. Според чл. 17, ал. 1 от същата наредба поставянето на антипаркингови елементи се осъществява от община Варна със съдействието на ОД на МВР – Варна по списък на улиците, утвърдени от кмета на общината. Цитираните норми определят материалната компетентност на кмета на община Варна да се произнесе по искане за осигуряване на достъп с автомобил до дворното място, чийто съсобственик е жалбоподаотелят, чрез премахване на антипаркинг колчета, поставени като елемент от дейността по определяне на зони за платено паркиране в гр. Варна. Доколкото в случая няма предвиден друг срок за произнасяне, приложима е общата разпоредба на чл. 57, ал. 1 АПК, която предвижда 14-дневен срок от започване на производството за издаване на искания административен акт. В случай, че е налице хипотезата на чл. 57, ал. 7 АПК и е необходимо да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. От данните по делото се установява, че в така предвидените срокове, които изтичат съответно на 23.10.2025 г. и 06.11.2025 г., няма произнасяне на административния орган. При тези факти настоящият състав намира, че по искането на жалбоподателя от 13.10.2025 г. е формиран мълчалив отказ, който е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на оспорване по съдебен ред. Доколкото жалбата срещу него е подадена от процесуално легитимирано лице – инициатор на административното производство и в предвидения в чл. 149, ал. 2 АПК едномесечен срок от изтичане на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе, същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество от първоинстанционния съд. Предвид изложеното определението следва да бъде отменено в цялост и делото - върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. По претенцията на частния жалбоподател за присъждане на сторените разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд в зависимост от крайния резултат по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,