Определение № 11167 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9498/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от И. В. Г., чрез адв. С. Григоров против определение № 1140 от 10.06.2024г., постановено по адм. д. № 207/2024г. на Административен съд - Кюстендил. С обжалваното определение на осн. чл.159, т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на И. Г. срещу писмо с рег. №345000 -3117/26.03.2024г. на директор на ОДМВР - Смолян по подадено заявление №345005 -3/14.03.2024г. за заличаване на личните му данни и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на определението. Сочи се, че изводите на АС - Кюстендил не отговарят на волята на жалбоподателя, както и че е нарушен материалния и процесуалния закон. В обстоятелствената част на частната жалба се твърди, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет на жалбата, с която е сезиран, а именно отмяна на заповед №3286з - 4745/29.12.2023г. на ГД "Национална полиция", с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация и връщане на преписката за ново произнасяне. Иска се отмяна на определението. Претендират се сторените разноски. Ответникът - директор на ОДМВР - Смолян, чрез процесуален представител юрк. К. Василев, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска оставяне в сила на оспореното определение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на пето отделение, преценява частната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор, за която обжалваният акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 АПК. По същество, съдът преценява частната жалба като основателна. За да се произнесе по спора, административният съд е приел, че е сезиран с жалба от И. Г. срещу писмо №345000 -3117/26.03.2024г. на директора на ОДМВР - Смолян с искане за отмяната му и връщане на преписката за произнасяне, алтернативно за отмяна на заповед №3286з - 4745/29.12.2023г. на директора на ГД "Национална полиция". За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че оспорването се явява недопустимо. Според АС - Кюстендил оспореното писмо има уведомителен характер, същото не носи белезите на ИАА тъй като не обективира властническо волеизявление на издалия го орган и не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбоподателя. На следващо място, съдът е приел, че по подаденото искане е проведено административно производство приключило с издаването на заповед на директора на ГД "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейска регистрация на Г., която е влязла в сила. Съдът е приел, че не е налице и мълчалив отказ, доколкото оспореното писмо не представлява финализиращ акт в производството по заличаване на полицейската регистрация. За пълнота на изложението, съдът е изложил съображения и по същество за липсата на законовите основания по чл.68, ал.6 ЗМВР за снемане на полицейската регистрация. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява, че при постановяване на обжалваното определение административният съд е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения като не е изяснил предмет на жалбата и исканията, с които е сезиран. Видно от обстоятелствената част и петитума на жалбата, с която е сезиран, актът, който се оспорва е писмо с рег. №345000 -3117 от 26.03.2024г. на директора на ОДМВР - Смолян, с което чрез своя пълномощник И. Г. е уведомен във връзка с подадено заявление за заличаване на личните данни с №345005 -3/14.03.2024г. по описа на ОДМВР - Смолян, че по предходно заявление за заличаване на личните данни от 18.09.2023г. е издадена заповед №3286з - 4745/29.12.2023г. на директора на ГД"НП", с която е отказано снемането на полицейска регистрация, която следва да е връчена своевременно на Г.. Приложен е и препис от заповедта на директора на ГД "Национална полиция". Както в петитума на жалбата, така и в обстоятелствената й част, жалбоподателя освен връщане на преписката на директора на ОДМВР - Смолян за произнасяне по подаденото ново заявление, алтернативно е претендирал отмяна на заповед с рег. № 3286з - 4745/29.12.2023г. на директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейска регистрация. По този начин, съдът е индивидуализирал предмета на жалбата и в определение №820 от 24.04.2024г. за насрочване на делото и конституиране на страните. Въпреки така очертания предмет с оспореното определение, съдът се е произнесъл единствено в частта на жалбата срещу оспореното писмо рег. №345000 -3117 от 26.03.2024г. на директора на ОДМВР - Смолян, не и относно искането за отмяна на заповед с рег. № 3286з - 4745/29.12.2023г. на директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейска регистрация. Следователно, от фактите по делото, от петитума на жалбата, с която бил сезиран е безспорно, че съдът бил сезиран с жалба, както срещу писмо рег. №345000 -3117 от 26.03.2024г. на директора на ОДМВР - Смолян, така и срещу заповед с рег. № 3286з - 4745/29.12.2023г. на директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейска регистрация. В случай, че за съда е бил неясен спорния предмет, очертан с жалбата, същият е следвало да укаже на жалбоподателя, като му даде възможност на уточни кой административен акт обжалва и на кой орган. На следващо място при така очертания в жалбата предмет на оспорване, съдът не е съобразил, че двата обжалвани акта - писмо и заповед са издадени от различни административни органи, а видно от проведеното съдебно производство, директора на ГДНП не е конституиран като ответник в качеството му на орган, издал оспорената заповед рег. № 3286з - 4745/29.12.2023г. за отказ за снемане на полицейска регистрация, не е извършена и преценка за разделяне на производството по обжалване на двата акта, издадени от различни административни органи. Като не е установил правилно предмета на спора, с който бил сезиран, не е конституирал правилно страните в производството и не се е произнесъл по очертания в жалбата спорен предмет, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на съда за произнасяне, след изясняване целия спорен предмет, ако са налице останалите процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд