Решение № 65 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 769/2012 г.

Решение № 65 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 769/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 922 от 07.12.2012 г. по касационна жалба, подадена от А. Н. Д., действащ лично за себе си и като представител на [фирма] е допуснато касационно обжалване на решение № II-25 от 14.05.2012 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е отхвърлен иска за собственост, предявен от касаторите против [фирма] за терен с площ 505 кв. м., съставляваща част от имот № 07079.671.462 по КК на [населено място], кв. Меден рудник с форма на петоъгълник с размери 31,53 м., 11,88 м., 28,49 м. и 16,40 м., очертан в скицата към заключението на в. л. М. Г., на л. 160 от делото на окръжния съд. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът не е приел, че правилно е възстановена по ЗСПЗЗ описаната част, която не е застроена, макар да попада в двор на предприятие и за допуснати процесуални нарушения, защото съдът не е изпълнил точно указанията на ВКС за преценяване на правоприемството и има ли включване в капитала на дружеството на земята, предмет на иск. Ответникът по касация счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, тъй като ищците не са доказали главно и пълно, че праводателят им е бил собственик на възстановения му имот по ЗСПЗЗ. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: "подлежи ли на възстановяване свободната незастроена и незаета от обществено мероприятие площ", С решения по чл. 290 ГПК: С Р № 77/09.03.2010 г. и Р № 51 от 11.03.2011 г., двете по гр. д. № 4209/2008 г. I гр. о. е прието, че на реституция подлежи свободната незастроена площ независимо, че е включена в капитала на търговско дружество с държавно имущество. С Р № 457 от 09.12.2011 г. по гр. д. № 1591/2010 г. I гр. о. е прието, че на реституция по ЗСПЗЗ подлежи и свободната незастроена площ, попадаща в урбанизираната територия дори да е включена в капитала на търговско дружество, доказано с акта за държавна собственост. Реализирането на обществено мероприятие изключва възстановяването на собствеността, съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ. Включването на бивш земеделски имот в капитала на търговско дружество обаче не може да бъде приравнено на реализирането на обществено мероприятие, което изисква в имота да е извършено строителство, или да са изградени строителни съоръжения, свързани с осъществяване на производствена, търговка, или друга стопанска дейност на дружеството. Само по себе си реализирането на обществено мероприятие също не е основание за включване на имота в капитала на дружеството. Последното е правно действие, което се извършва с акта за преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Настоящия състав споделя тази съдебна практика. Пречка за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ е реализирането на обществено мероприятие, каквото само по себе си не съставлява включването на имота в двор на предприятие, ако тази площ е останала свободна от застрояване, не е необходимо прилежащ терен към сграда, или съоръжение и възстановяването й няма да затрудни дейността на предприятието. Целта на нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ е да изключи от реституция по ЗСПЗЗ земи, върху които е реализирано обществено мероприятие, за да не се осуети, или затрудни функционирането на обекта, съставляващ това мероприятие, но текста няма за цел да препятства реституцията на свободни терени, които са били предназначени за общественото мероприятие, но то е реализирано и се обслужва реално от много по-малко площ. Тази цел е прокарана в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ като е предвидено в чл. 10 от закона възстановяване и на терени, бивши земеделски земи в урбанизираната територия, а в чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ изрично е предвидено възстановяване на незастроени части от парцели от урбанизираната територия, предназначени за обществено мероприятие. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 3, застроената част от имотите, от урбанизираната територия, предвидени за обществено мероприятие, която не се възстановява е частта под сградите и необходимо прилежащия терен. Определянето на застроената и незастроена площ се определя от Общината. /чл. 10б, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Дефиниция на понятието съоръжение и застрояване са дадени в § 1 в, т. 1 и 2 и § 1г ПЗСПЗЗ. Теренът извън необходимо прилежащия за нормалното функциониране на съоръжението, респективно за обекта не се счита застроен терен по смисъла на тези тълкувателни норми. Преценката на Общината за това коя земя е застроена, респективно не подлежаща на възстановяване и коя е незастроена и подлежаща на възстановяване не зависи от това дали е включена в капитала на търговско дружество. По касационната жалба: По делото е установено следното: С н. а. № 8/28.09.1995 г. [фирма] и ЕТ - "Й. С. М." купуват имот 1639 с площ 6089 кв. м. ЕТ - "Й. С. М." продава на [фирма] своята * ид. ч., а другият ЕТ е заличен от търговския регистър и собственик остава физическото лице Д. На 18.04.1997 г. е съставен АДС № 837, с който са актувани 15 дка, които съвпадат с купения от ищците имот с 3148 кв. м. В акта е отбелязано, че с решение от 30.12.1993 г. е регистрирано увеличение на капитала, което е извършено на основание ПМС № 179/1993 г. и ЗППДОП /отм./. СТЕ е установила, че теренът е предоставен за ползване от [фирма]-Б. с Р. № 147 от 15.12.1972 г. /л. 121-123 от делото на ОС/ Процесната площ, предмет на частта от решението, която се обжалва не е застроена. СИЕ е дала заключение, че имота не е описан като включен в баланса и няма доказателства за предоставяне за стопанисване и управление. РС е уважил исковете. Това решение е потвърдено от въззивната инстанция, но е отменено с решение № 244 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 4104/2010 г. на ВКС I гр. о. Съдът е дал указания ако имота е включен в баланса, да се проследи правоприемството на ответника. С решението е отговорено на въпроса подлежи ли на възстановяване имот, който е бил земеделски, а след това попада в урбанизираната територия. Прието е, че в този случай ако е застроен със сгради и е включен в капитала на дружеството не се реституира. Към този момент не е било установено наличието на частично свободна площ. Въззивната инстанция е приела, че ищците не са доказали правото си на собственици, защото не са представени доказателствата, въз основа на които техния праводател се е легитимирал като собственик. Прието е, че и ответното дружество не е собственик, тъй като не е доказало, че имота е включен в баланса му. Решението е неправилно. С ТР № 9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция ответниците могат да правят само възражения, свързани с техни самостоятелни права, изключващи реституция, но не могат да оспорват правото на собственост на заявителя, респективно на наследниците му към момента на колективизацията. Ищците са се легитимирали като частни правоприемници на Н. Я. И., на който като наследник на Д. Я. И. е възстановен недвижим имот по ЗСПЗЗ, нанесен в плана на основание заповед № 18/1995 г. под № 1638, който се застъпва с имота, предоставен на ответното дружество за стопанисване и управление с 2964 кв. м. От тях процесните 505 кв. м. не са застроени, не попадат в терен, съставляващ необходимо прилежащ терен към сграда и при съобразяване с нормите за отстояние. Предвид отговора на поставения правен въпрос, за тази площ не е съществувала пречка за реституция по ЗСПЗЗ, защото върху нея не е реализирано обществено мероприятие, а самия факт на включване в капитала не съставлява реализиране на обществено мероприятие и не препятства реституцията, Въззивното решение, с което е прието, противното е постановено в противоречие с материалния закон - ЗСПЗЗ и е необосновано, което налага отмяната му и решаване на спора по същество. По изложените съображения, процесния имот е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и ищците се легитимират като собственици, поради което предявеният иск следва да се уважи. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение