Определение № 3510 от 27.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 403/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „С. ремонт“ ЕООД чрез адв. С. О. обжалва определение № 1114/25.04.2023 г. по в.гр.д. 2463/22 г., САС, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението на въззивния съд, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като се претендират разноски от 6 000 лв, дължими за производството пред първа инстанция. Мотивите на съда били незаконосъобразни. Въззивният съд бил посочил, че ищецът не би следвало да отговаря за разноските, тъй като не бил станал причина за извършването на разноски от страна на ответника. С влязло в сила определение съдът бил върнал исковата молба по т. 1 и т. 4 от петитума на исковата молба. Продължаването на производството не било по вина на ищеца. Тези мотиви според жалбоподателя били неправилни и противоречащи на закона. В производството пред СГС ищецът чрез процесуалния си представител бил заявил, че поддържа изцяло исковата молба, като поискал ответникът да му заплати разноски. СГС също бил указал на ответника да се защитава по така предявените искове по т. 1 и т. 4 от исковата молба. Според частния жалбоподател без значение е причината, поради която производството пред СГС се е развило по отношение на исковете, по които исковата молба на ищеца е била върната, във всеки случай страната била загубила заведеното от нея дело или постановеното в нейна полза решение бъде обезсилено, следвало да понесе отговорността за разноските. Моли да се отмени обжалваното определение. Частният жалбоподател формулира изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Поставя следния правен въпрос: Има ли право ответникът да му бъдат присъдени разноски за първата инстанция, щом такива са извършени и доказани, като разходите са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК, а впоследствие първоинстанционното решение е обезсилено, поради произнасяне на първоинстанционния съд по иск, по който е бил десезиран и разноските са сторени от ответника за защитата му по този иск? Било налице противоречие с трайната практика на ВКС определение № 50 001 от 23.01.2023 г. ч.гр.д. 2360/22, III ГО, определение № 4391/19.12.2022 г. по ч.гр.д. 3953/22 г, II ГО на ВКС, определение № 500 от 05.07.2012 г. по ч.гр.д. 282/12, IV ГО на ВКС. Ответникът по частната жалба не е подал отговор по реда на чл. 276 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена в предвидения от закона срок, от страна, легитимирана да обжалва определението. Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. С постановеното определение, съдът се е произнесъл по искане, на основание чл. 248 от ГПК, за допълване на решението на въззивния съд в частта за разноските, направени от въззивния жалбоподател, в качеството му на ответник пред първоинстанционното производство. С оглед постановеното решение от въззивния съд, с което е приел, че не са били налице предпоставки за произнасяне по съществото на спора и е обезсилил решението на първата инстанция, е разпределена отговорността за разноските, сторени и пред първоинстанционния съд. Въззивният съд се е произнесъл за първи път по отношение на отговорността за разноските, направени пред първата инстанция. Поради това производството по обжалване на определението, на основание чл. 248 от ГПК е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Позоваването на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК е неоснователно и не може да бъде проведено. Съответно сочените от частния жалбоподател основания не следва да се разглеждат. Следва да се посочи, че с решение № 5763 от 31.08.2018 г. по гр.д. 2680/11 г., СГС, I ГО, 11 състав, е обявен за недействителен по отношение на ищеца Анадруш Ф., на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД извършения от „С. рент“ ЕАД, правоприемник на СКГТ „Авторемонт“ АД, заличен търговец, в капитала на „С. ремонт“ ЕООД апорт върху УПИ, [населено място], [улица], целият с площ 21 456 кв.м., подробно описан и е обявен за недействителен спрямо същия извършения от „С. рент“ ЕАД правоприемник на СКГТ „Авторемонт“ АД, апорт на УПИ с площ 88 850 кв.м., Н. Искър-Юг, София и е обявен за недействителен по отношение на ищеца извършения от „С. рент“ ЕАД като продавач и и „Е. атлантик инвестмънт корп“, Р П. договор от 26.05.2006 за прехвърляне на 193 420 дружествени дяла от капитала на „С. ремонт“ и договор от 02.08.2006 г. за прехвърляне на същите дружествени дялове с договор от 26.05.2006 г. за прехвърляне на същите дружествени дялове, сключен между „Е. атлантик инвестмънт корп“, Р П. и „Еаркрафт екуипмънт съплайър“ лтд. Въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд на „М. ИВ“ ЕООД е върната. Производството по отношение на „С. рент“ ЕАД е прекратено поради заличаване на търговеца. Въззивните жалби на останалите ответници също са върнати с влезли в сила разпореждания на СГС. За да остави без уважение искането за изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, въззивният съд е приел, че отговорността за разноски на ищеца А. Я. Ф., е до 29.05.2015 г., когато исковата молба спрямо „С. ремонт“ ЕООД е върната и производството по делото е прекратено с разпореждане № 12 103 от 29.05.2015 г., което е потвърдено с определение № 2203, 10.08.2015 г. по ч.гр.д. 3182/15 г., САС, ГО, влязло в законна сила. Въззивният съд е приел, че с разпореждане от посочената дата първоинстанционният съд е върнал исковата молба по т. 1 и т. 4 (в която част е обезсилено решението на първоинстанционния съд), като това определение е потвърдено от апелативния съд и е влязло в законна сила. До този момент ответникът „С. ремонт“ ЕООД не е сторил разноски пред първоинстанционния съд. Впоследствие, първоинстанционният съд бил призовавал ответника и бил провел производство, като се бил произнесъл по исковете. Продължаването на първоинстанционното производство след прекратяване на производството по исковете срещу този ответник, се дължи на пропуск на съда, а не на поведението на ищеца. Това е обусловило извод, че след като е прието, че е недопустимо произнасянето на първоинстанционния съд и е обезсилено решението на този съд, съответно прекратено производството, разноски не се дължат. Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд. Отговорността за разноски се разпределя само при редовно проведено производство, включително и при изясняване допустимостта на исковете. В случаите когато производството е прекратено с влязло в сила определение, частично, сторените разноски след това по отношение на исковете, по които е прекратено производството, не могат да се възложат на страната, отговорна за разноски. Уредената в закона отговорност относно неоснователно воден процес, може да се прилага само в случаите на висящо производство, по което са сторени разноски. Извън производството, след неговото прекратяване направените разноски, не могат да бъдат възмездени. Отговорността не може да е за ищеца, чиято искова молба е върната. Както е видно от данните по делото, които е посочил и въззивният съд, доказателства за разноските са представени от ответника-частен жалбоподател след като е влязло в сила определението за прекратяване на производството по делото. Липсват данни преди прекратяване на производството по исковете „С. ремонт“ ЕООД да е направил разноските, които претендира. Действително, пропуск на първоинстанционния съд е постановеното определение за изготвяне на доклад по делото и призоваването на ответника, но ответникът е бил във възможност да се запознае с данните по делото и да организира защитата си според действителното правно положение. Ищецът не може да отговаря за разноски, направени след влизане в сила на определението за прекратяване на производството по делото. Изводът на въззивния съд за недължимост на разноските е правилен. Сочената от частния жалбоподател практика засяга отговорността на ищеца при прекратяване на производството поради отказ от иска, когато разноските са сторени в производството до депозирана на отказ от иска. Тези хипотези не са равносилни на разглежданата в настоящето производство. По изложените съображения следва да се потвърди определението по делото. Върховният касационен съд на Р България