Определение № 60248 от 20.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3821/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение20.09.2021 г.докладчик Маргарита Георгиева
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 60561 от 29.06.2021 г. постановено по гр. д. № 3821/2020 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., като: ОСЪЖДА П. П. А., с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, разноски за касационното производство в размер на сумата 500.66 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба вх. № 65507/01.07.2021 г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, представлявано от адв. Л. М., е направено искане за допълване на постановеното определение, като се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на сумата 1 596 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. В срока за отговор насрещната страна П. П. А., чрез адвокат С. А. е подала молба, в която е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че действително с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 60561/29.06.2021 г. е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено от ответника в отговора му на касационната жалба. Видно от представения договор за правна защита и платежно нареждане страната е заплатила сумата 1 596 лв. адвокатско възнаграждение. Допустимо и основателно е искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото пред ВКС не се отличава с фактическа и правна сложност, заседания с участието на страните не са провеждани, а производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, за изготвяне на отговор на касационна жалба минималното възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. В случая, адвокатското възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ възлиза на сумата 667.54 лв., от които на основание чл.9, ал. 3 от Наредбата дължими са 500.66 лв. и в този размер следва разноските да бъдат присъдени, съобразно фактическата и правна сложност на делото и характера на съдебния спор. Над посочения размер искането за разноски е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 9, ал. 3
- чл. 248 ГПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 7
- чл. 7, ал. 2, т. 3