Решение № 7871 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. Ц. от гр. Горна Оряховица, срещу Решение №4156 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело №652/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ц. срещу Акт, изх. №РД-10-461 от 24.06.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) - Велико Търново, с който е постановен отказ за регистрация/пререгистрация на земеделски стопанин по анкетна карта с анкетен формуляр за стопанската 2024/2025 г. Касационният жалбоподател – М. К. Ц., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че отказът е постановен при превишаване компетентността на административния орган, тъй като производството пред него е формално и е въз основа на проверка на поддържаните от него регистри относно собствеността. Излага подробни съображения за вписване на процесните имоти в регистъра, както и за действието на арендните правоотношения и прекратяване на облигационните правоотношения. Самото дружество, за което се твърди, че е станало собственик на някои от имотите, не ги е заявило за стопанската 2024 - 2025 г. Счита за неправилен извода на съда, че преценката дали е налице валидност на договор за предоставяне за ползване на имот, предоставен и регистриран като правно основание в службата по земеделие в продължение на дългогодишен период, респективно дали е изменен или прекратен, е ирелевантно за спора. Касаторът е атакувал пред съда едностранното прекратяване от „Тива“ ООД на договора за аренда на земеделска земя и е образувано гр.д. №2110/2025 г. на Районен съд (РС) - Горна Оряховица. Намира производството по регистрация на представената анкетна карта по повод подписани договори за напълно формално, като не се допуска областните дирекции по земеделие, в качеството им на регистърен орган, да откажат извършване на предписаното административно действие. Сочи, че от съдържанието на акта не става ясно по отношение на кои имоти е постановен отказът. Твърди и липса на мотиви в оспорвания административен акт. Моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него отмени оспорения административен акт или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. М. Петков - Адвокатска колегия.- Велико Търново. Ответникът по касационната жалба – директорът на ОДЗ - Велико Търново, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и конкретни възражения на релевираните касационни доводи. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски съгласно списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От представените в първоинстанционното производство доказателства, от фактическа страна се установява следното: М. К. Ц. е земеделски производител, извършващ дейност в [населено място], обл. Велико Търново. На 22.05.2025 г. по електронен път чрез системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) М. Ц., чрез пълномощника си, подава до ОДЗ - Велико Търново Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин за стопанската 2025 г. ., ведно с анкетен формуляр и таблици към него. В Таблица 1 от анкетния формуляр са вписани следните имоти: · 0089001 с площ от 0,8631 хектара; · 00890030 с площ от 0,2602 хектара; · 00890031 с площ от 0,3300 хектара; · 00890032 с площ от 0,3299 хектара; · 00890033 с площ от 0,3101 хектара; · 00890034 с площ от 0,3000 хектара; · 00890035 с площ от 0,3001 хектара; · 00900006 с площ от 0,1142 хектара; · 00900007 с площ от 0,0081 хектара · 00900008 с площ от 0,0397 хектара. За всички имоти е посочено, че се ползват на основание чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Видно от Становище, изх. №РД-10-380-1 от 27.05.2025 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - гр. Стражица, описаните в анкетната карта имоти е посочено, че се ползват на основание чл. 37в ЗСПЗЗ, т.е. чрез споразумение за ползване, а за землище [населено място] няма представено такова, респективно няма издадена заповед на директора на ОДЗ - гр. Велико Търново. На 02.06.2025 г. директорът на ОДЗ - Велико Търново уведомява заявителя, че не може да извърши исканата пререгистрация. Изтъкнати са следните обстоятелства – анкетния формуляр не е актуален, подаването на заявление по електронен път чрез ССЕВ е възможно едва след 01.10.2025 г.; за заявените имоти липсва регистрирано правно основание за ползването им. Необходимо е отстраняване на пропуските и представяне на доказателства за наличие на правно основание, което да бъде регистрирано в Общинска служба Земеделие – Стражица. В отговор заявителят излага съображения за допустимост на подаването на заявлението по електронен път и липса на основание за връщане на заявлението само защото не е подадено на хартия. Посочва се подаване на заявление за участие в споразумение по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и наличието на арендни договори, действието на които е удължено и не е прекратено. Подробно е обосновано становище за прекратяването едностранно на тези договори за аренда от новия собственик и незаконосъобразността на тези действия. Заявителят изрично е посочил, че ползва имоти с идентификационен номер 51799.11.30, 51799.39.37, 51799.148.7, 51799.167.6, 51799.153.22, 51799.40.1 и 51799.33.39 въз основа на Договор за аренда №125/2010-03-08 от 08.03.2010 г., а имоти с идентификационен номер 51799.39.37 и 51799.90.26 въз основа на Договор за аренда №0/2024-07-25 от 01.10.2024 г. Видно от Становище, изх. №РД-10-380-3 от 17.06.2024 г. на ОСЗ - гр. Стражица договорът за аренда на имоти с 011030, 039037, 148007, 167006, 153022, 040001 и 033039 е прекратен от „Тива“ ООД, на основание представено изявление за прекратяване на договор за аренда. Към становището е приложено извлечение от регистъра на имоти и договори и цитираното изявление за прекратяване на договора за аренда. От управителя на „Тива“ ООД, чрез нотариус с район на действие РС – Горна Оряховица до М. К. Ц. е отправено Изявление за прекратяване на договор за аренда за имоти с кадастрални идентификатори 51799.11.30 (планоснимачен номер 011030), 51799.39.37 (планоснимачен номер 039037), 51799.148.7 (планоснимачен номер 148007), 51799.167.6 (планоснимачен номер 167006), 51799.153.22 (планоснимачен номер 153022), 51799.40.1 (планоснимачен номер 040001) и 51799.33.39 (планоснимачен номер 033039). Изявлението е вписано в Службата по вписванията, гр. Горна Оряховица. След получаване на отговора, с писмо от 24.06.2025 г. директорът на ОДЗ - Велико Търново, на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба №3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба №3 от 29.01.1999 г., Наредбата) отказва регистрация на анкетната карта с приложения анкетен формуляр по отношение на заявените имоти с идентификационен номер 51799.11.30, 51799.39.37, 51799.148.7, 51799.167.6, 51799.153.22, 51799.40.1 и 51799.33.39 с подробни съображения както за реда за подаване на заявлението, така и за правната сила на вписаното в имотния регистър прекратяване на договора за аренда и наличието на правно основание по отношение на заявените за ползване имоти. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на относимите разпоредби от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 3 от 29.01.1999 г., първоинстанционният съд сочи, че развитите доводи в жалбата относно това кой договор, респ. анекс за неговото прекратяване е валиден и по какъв ред същият подлежи на разваляне, не са относими към настоящия спор. ОСЗ - Стражица единствено е регистрирала документи, представени и в качеството й на административен орган - регистратор в специализиран софтуер, без да се преценява тяхната валидност. Изявление за прекратяване на договор за аренда, вписано в Служба по вписванията - Горна Оряховица на 24.04.2025 г. под два вх. № 608/2010 г. и № 589/2015г. с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариус е единствено регистриран в съответния регистър и ОСЗ - Стражица не е изказала становище относно неговата валидност, респ. невалидност на същия, тъй като това не е в правомощията на административните органи по регистрация на правното основание - органите по поземлена собственост, каквито са общинските служби по земеделие, действащи на територията на страната по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗСПЗЗ. Документите са регистрирани в съответната служба по вписванията, видно от представените такива за регистрация документи. Изявление за прекратяване на договор за аренда е вписано в Служба по вписванията - Горна Оряховица. Съдът приема за неоснователно възражението в жалбата, че органът е дължал исканата пререгистрация, тъй като спорният въпрос дали едностранното изявление за прекратяване по чл. 11, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), е валидно и поражда ли то действие, включително дали имотите могат все още да се ползват от М. К. Ц. като арендатор не следва да бъде решен в това производство. Административният орган не може да се произнася по спор относно прекратяване на аренден/арендни договор/и. При наличие на вписано прекратяване, органът не може да приеме за валидни същите договори като правно основание без решение от съд или друго алтернативно разрешаване на така възникналия частноправен спор или други документи, отменящи прекратяването. Земеделският стопанин следва да представи анкетна карта, отразяваща актуалното правно положение, включително нови договори, ново правно основание или доказателства за оспорване на прекратяването. Вписването в Службата по вписванията поражда противопоставимост към трети лица включително към администрацията, действащата в нейната териториална компетентност по аргумент от чл. 112, 113 от Закона за собствеността (ЗС). До разрешаване на спора от компетентен съд, не може да се извърши пререгистрация с посочените договори. Всичките доводи в жалбата, относно развитие на правната рамка по какъв ред се разваля договор за аренда, или се продължава такъв, или се изменя такъв; как и по какъв начин се замества страна в един договор за аренда, според първоинстанционния съд, не следва да бъдат разглеждани в образуваното административно производство. Съдът намира за установено по делото, че за имоти с номера 51799.11.30; 51799.39.37 е налице вписване с вх. № 2006/24.04.2025 г. на прекратяване на договор с нотариална заверка на подписите със страна „Тива“ АД и арендатор М. Ц.. Същото се отнася и за имоти 51799.148.7; 51799.167.6; 51799.153.22; 51799.40.1; 51799.33.39. Прекратяването на договора е вписано в Службата по вписванията Горна Оряховица с нотариална заверка на подписите, същите са представени в писмена форма и ОСЗ - Стражица е извършила регистрацията на това прекратяване по съответния ред. Промяна в Анкетна карта на ползвателите по отношение на имоти и данни, съгласно наложената практика, не е в правомощията на служителите от общинските служби по земеделие. Същата при нередовност, респ. некоректност се връща на земеделския стопанин за отстраняване на забележките и след като се коригира отново се предоставя за заверка от служител на ОСЗ. В срока за пререгистрация по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 1999 г. в ОСЗ - Стражица от М. К. Ц. не е представяна анкетна карта, респ. коригирана анкетна карта ведно с анкетен формуляр, за заверка и подпис с печат на служител от ОСЗ - Стражица, каквито са и вменените изисквания по т. II.2 от Указания на Министерство на земеделието и храните, peг. индекс 9166-20/09.03.2022 г. за които има налично актуално правно основание земеделския стопанин за стопанската 2024/2025 г. От друга страна за имоти №№ 51799.11.30; 51799.39.37; 51799.148.7; 51799.167.6; 51799.153.22; 51799.40.1 и 51799.33.39 не е налице вписан договор с арендатор, респ. преарендатор М. К. Ц.. Подаването на анкетна карта и анкетен формуляр, посредством Системата за сигурно електронно връчване, и тази законова възможност влизат в сила от 01.10.2025 г. - дата, последваща, датата, за която се иска пререгистрация на земеделския стопанин като такъв. Чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), на практика заявителят прескача административния орган, който следва да завери анкетната карта и анкетния формуляр, в лицето на ОСЗ, като приложените анкетни карти и формуляри не са представени за заверка в ОСЗ и съответно не са заверявани от служител на ОСЗ съгласно Наредба № 3 от 1999 г. След изпращането на писмения отговор с указания за отстраняване на нередовности в анкетния формуляр, земеделският стопанин отново не е предоставил в ОСЗ за заверка преработен нов анкетен формуляр, за имотите, за които има правно основание, за да може да се регистрира земеделския стопанин, макар и с преработена анкетна карта и формуляр с конкретизирани поземлени имоти, каквато възможност е имал съгласно разпоредбите на Наредба № 3 от 1999 г. Първоинстанционният съд определя като ирелевантни към предмета на спора доводите на жалбоподателя по отношение на подаденото заявление за участие в споразумение по чл. 70 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). За стопанска година 2024/2025 г. за землището на [населено място], общ. Стражица, не е налице сключено доброволно споразумение. Липсва законова норма, която да предвижда действие на споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ за период повече от стопанската година, за която то е сключено. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорвания акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното, доводите на касатора, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 7, ал.1 ЗПЗП, към Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър на земеделските стопани. Начинът на създаването и поддържането му е уреден с Наредба №3 от 29.01.1999 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, земеделският стопанин, който отговаря на условията по чл. 3, ал. 1, подава в съответната ОСЗ или ОДЗ попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец съгласно приложение № 2. Анкетните карти с анкетните формуляри се предоставят на земеделския стопанин безплатно от общинска служба по земеделие. В съответствие с ал. 2 от същата разпоредба (в приложимата редакция преди доп., бр. 37 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.), земеделските стопани, които ползват земеделска земя, вписват в анкетния формуляр всички имоти, за които имат регистрирано правно основание за ползване съгласно чл. 41 ЗПЗП. При вписване в анкетния формуляр на имоти в регулация, представят и документи, доказващи правното основание за ползването им. В чл. 41, ал. 4 ЗПЗП е предвидено, че правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните. В конкретния случай касаторът подава, чрез упълномощено лице, до Областна дирекция „Земеделие“ - Велико Търново анкетна карта за регистрация (пререгистрация) на земеделски стопанин, ведно с анкетен формуляр, в който са вписани като използвана земеделска земя за стопанската година 2024/2025 г. общо десет имота – ниви и трайни насаждения. При извършване на справка в специалния софтуерен продукт, в който се вписват регистрираните правни основания, се установява, че за ПИ с кадастрални идентификатори 51799.11.30 (планоснимачен номер 011030), 51799.39.37 (планоснимачен номер 039037), 51799.148.7 (планоснимачен номер 148007), 51799.167.6 (планоснимачен номер 167006), 51799.153.22 (планоснимачен номер 153022), 51799.40.1 (планоснимачен номер 040001) и 51799.33.39 (планоснимачен номер 033039) се съдържат неверни данни; отделно е посочено, че се твърди ползване по договори за аренда, но такива не са представени, поради което липсва регистрирано правно основание за ползване. Имотите са индивидуализирани в акта и от изложеното в него е ясна волята на административния орган. Земеделският стопанин е надлежно уведомен за това обстоятелство и му е дадена възможност да докаже правното си основание за ползване на имотите. В отговор пълномощникът му излага пространни съображения за недействителност на едностранно прекратяване на договор за аренда от трето лице. След като и след дадените указания и възможност касаторът не е представил надлежен документ, установяващ правно основание за ползване на имотите, вписани в Таблица 1 на анкетния формуляр за стопанската 2024/2025 г., то правилно административният орган не е регистрирал земеделския стопанин и с оспореното писмо подробно се е мотивирал за основанията за това. По отношение на вписаните в анкетния формуляр имоти с кадастрални идентификатори 51799.11.30 (планоснимачен номер 011030), 51799.39.37 (планоснимачен номер 039037), 51799.148.7 (планоснимачен номер 148007), 51799.167.6 (планоснимачен номер 167006), 51799.153.22 (планоснимачен номер 153022), 51799.40.1 (планоснимачен номер 040001) и 51799.33.39 (планоснимачен номер 033039) и след проверка от ОСЗ - гр. Стражица в поддържания регистър на имоти и договори е установено, че за тях е вписано в регистъра изявление на собственика на тези имоти за прекратяване на договор за аренда, вписано в Агенция по вписванията. Дали правилно е вписан в регистъра този факт, не е предмет на настоящото производство, поради което доводите на касатора в тази насока са неотносими към предмета на спора. С оглед на така установеното, правилно и на основание чл. 8, ал. 2 от Наредбата, административният орган е отказал регистрация/пререгистрация на земеделския стопанин. Посоченото правно основание кореспондира с фактическото основание за постановяване на оспорвания отказ и опровергава твърденията на касатора за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган е дал възможност на заявителя да отстрани нередовностите по анкетната карта като представи доказателства за наличие на правно основание за ползване на имоти, като оспорващият не е представил изисканите доказателства, поради което и правилно е отказано извършването на регистрация/пререгистрация на земеделския стопанин с тези данни. Без правно значение за спора са изложените и от двете страни съображения относно едностранното прекратяване на договора за аренда от „Тива“ ООД. Безспорно е налице спор между частноправни субекти във връзка с прекратяването на договор за аренда, който е предмет на отделно съдебно производство. Този спор не може да бъде решен нито от административния орган в настоящото производство, нито от административния съд. Недопустимо е спор във връзка с прекратяването на договор за аренда да се разрешава в производство по регистрация на земеделски стопанин. Липсва законова норма, която да предвижда действие на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за период повече от стопанската година, за която то е сключено. Всички законови разпоредби предвиждат ежегодно подаване на декларации, създаване на комисия, постигане на съгласие и сключване на споразумение за една стопанска година. Следователно именно такава е целта на закона – ежегодно да се разпределят земеделските имоти. Изложените в жалбата съображения и представените доказателства касаят за две отделни производства – това по регистрация на земеделски стопанин и това по сключване на споразумение за ползване на земеделски земи, като обаче и в двете производства земеделският стопанин следва да удостовери правното основание за ползване на декларираните имоти. Подаването на декларация за участие в споразумение не представлява доказателство за наличие на регистрирано правно основание за ползване на имотите. И в хода на настоящото производство не са представени доказателства за наличие на правно основание за ползване през стопанската 2024/2025 г. на процесните имоти, поради което и верността на заявените данни в анкетна карта и анкетния формуляр на земеделския стопанин не е доказана. Останалите доводи на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационната инстанция намира за ненужно да преповтаря. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на настоящия спор, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди М. К. Ц. да заплати на ОДЗ - Велико Търново – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение