Определение № 50138 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 310/2022 г.

ВКСII търговско отделение26.06.2023 г.докладчик Анна Баева

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 310/22г. на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение. СПИРА производството по т.д. № 310/22 по описа на Върховен касационен съд, Второ т.о. до постановяване на решение по дело № С-117/2023г. на Съда на Европейския съюз. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Постъпила е молба от „Юробанк България“ АД, с която е направено искане за възобновяване на спраното производство по настоящото дело, тъй като с определение от 23.01.2023г. на председателя на седми състав на СЕСдело на СЕС № 350/22 е било заличено от регистъра на СЕС.

Производството е образувано е по касационна жалба на Р. В. К., представлявана от адв. Д. Д., срещу решение № 260186 от 18.06.2021г. по т.д. № 769/2020г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 156 от 20.06.2020г. по т.д. № 81/2017г. на ОС – Смолян в частта, с която е признато за установено вземане на „Юробанк България“ АД срещу Р. В. К. по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.02.2008г. в размер на 46 558,32 швейцарски франка, която по курс „купува“ 1.1936 лева за швейцарски франк на банката към деня на усвояване на кредита – 28.02.2008г., е с левова равностойност 55 572,01 лева – дължима сума за главница за периода от 28.02.2016г. до 09.07.2017г., ведно със законните лихви върху главницата от 12.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 444/26.07.2017г. и изпълнителен лист от 27.07.2017г. по ч.гр.д. № 801/2017г. на СРС. Подадена е от касаторката и касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 260218 от 21.09.2021г., с което е оставено без уважение искането ѝ за допълване на решение № 260186 от 18.06.2021г., като бъде отхвърлен искът за разликата от присъдената левова равностойност на процесното вземане към 28.02.2008г. до пълния предявен размер по курса на швейцарския франк към датата на плащането.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на въззивното решение и поради неговата очевидна неправилност. Претендира да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

  1. Неравноправна ли е клауза в договор за банков кредит, сключен с потребител в чуждестранна валута /швейцарски франк/, по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута и всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест на потребителя? Твърди противоречие с решение по дело С-186/16 и Определение по дело С-119/17 на СЕС, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 155 от 24.01.2020г. по т.д. № 2561/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 67 от 12.09.2019г. по т.. № 1392/2018г. на ВКС, I т.о., решение № 314 от 29.07.2019г. по т.д. № 1766/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 384 от 29.03.2019г. по т.д. № 2520/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 194 от 27.03.2019г. по т.д. № 1599/2017г. на ВКС, II т.о., решение № 195 от 22.02.2019г. по т.д. № 3539/2015г. на ВКС, II т.о. и решение № 147 от 15.06.2021г. по т.д. № 1695/2019г. на ВКС, I т.о.
  1. Може ли съдът да запази действието на прогласени за нищожни поради неравноправност клаузи в договор за банков кредит, сключен с потребител в чуждестранна валута /швейцарски франк/, по силата на които кредитът трябва да бъде върнат в същата валута и всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест на потребителя? Касаторът твърди, че въпросът е решен противоречие с практиката на СЕС – Решение по дело С-260/18, Решение по дело С-118/17 и Решение по съединени дела С-70/17 и С-179/17, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като създадената от ВКС практика по въпроса е неправилна и следва да бъде променена.
  1. На ясен и разбираем език ли е изготвен договор за банков кредит, сключен с потребител, ако в договора не е посочен размер на дължимите месечни анюитетни погасителни вноски и погасителен план не е изготвен, подписан от страните и доведен до знанието на кредитополучателя? При такива обстоятелства и при непосочена в договора за кредит формула и методика за изчисляване на анюитетните вноски може ли да се приеме, че средностатистическият потребител, в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може сам да изчисли размера на дължимата месечна анюитетна погасителна вноска? Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

С определение № 50024 от 10.02.2023г. настоящият състав е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-350/22, образувано по отправеното с определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. дело № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд преюдициално запитване. Образуваното дело на СЕС действително е било прекратено, поради което производството следва да бъде възобновено.

На настоящия състав му е служебно известно наличието на отправено преюдициално запитване от Софийски апелативен съд, по което е образувано дело № С-117/23г. по следните въпроси:

„Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл.3 пар.1 и т.1,б.“а“ от Приложението към чл.3,пар.3 на Директива 95/13ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешения кредит се усвоява по блокирани сметки в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в национална или резервната валута, вследствие на което от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутния риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага.“ и “ При положителен отговор на първия въпрос дали националната юридсдикция може да приеме, че кредитът действително е уговорен в националната или в резервната валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокираната“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута“.

При тези фактически данни, с оглед необходимостта от съобразяване на резултата от отправеното преюдициално запитване и на основание чл.631 вр. вр. чл.633 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение

Цитирани разпоредби

6