Определение № 433 от 21.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4843/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба, изходяща от адв. М. К. в качеството й на процесуален представител на И. П. П., срещу определение на Софийски градски съд от 14.07.2016г. по в.гр.д. № 5745/2015г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е уважено искането на въззиваемата Т. Н. И., направено чрез пълномощника й адв. Е. П., и е допълнено постановеното по делото решение №3285 от 24.03.2016г. по в.гр.д.№5745/2015г. в частта за разноските като И. П. П. е осъден да заплати на Т. Н. И. сторените пред въззивната инстанция деловодни разноски в размер 800лв. К. съд в настоящия си състав констатира, че срещу въззивното решение е подадена и касационна жалба от И. П. П., представляван от адв. М. К., като по тази касационна жалба е образувано касационно дело №4844 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2016г. По смисъла на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, решението в частта му за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделното разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК, съдът,