Определение № 2631 от 24.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 2067/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по искане на „Неал транс“ ООД за спиране изпълнението на въззивно решение № 177 от 24.08.2026 г. по в. т. д. № 123/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта, с която след частична отмяна на решение № 36 от 12.12.2025 г. по т. д. № 25/2025 г. по описа на Окръжен съд - Разград, ответникът „Неал Транс“ ООД, ЕИК[ЕИК], е осъден да заплати на „Стромакс 1“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата 43 495,89 евро, представляваща обезщетение за ползването на багер – товарач за периода 09.06.2022 г. – 09.06.2025 г., с която сума ищецът се е обеднил, а ответникът обогатил на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Против решението на Апелативен съд – Варна в гореочертаната му част в преклузивния срок по чл. 283 ГПК – на 17.09.2026 г., е подадена касационна жалба от „Неал транс“ ООД с изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и са представени доказателства за внасяне на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. От счетоводна справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС, се установява, че по сметката на ВКС за обезпечения молителят е депозирал обезпечение в размер на 43 495,89 евро, съответстващо на сумата по осъдителната част на решението, в която част молителят иска спиране на изпълнението. Предвид гореизложеното съдът констатира, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 177 от 24.08.2026 г. по в. т. д. № 123/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна в очертаната от молителя част. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение