Определение № 274 от 15.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1027/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 9405/26.06.2020 г., подадена от С. Т. П., срещу разпореждане от 21.02.2020 г. на съдията-докладчик по ч.гр.д. № 5637/2019 г. на Апелативен съд – София, с което е върната депозирана от него частна касационна жалба с вх. № 897/17.01.2020 г., срещу постановено по това дело определение № 3853 от 20.11.2019 г. за потвърждаване на отказа на Софийски градски съд за освобождаване от ДТ за въззивното производство и за предоставяне на правна помощ. Частният жалбоподател моли атакуваното разпореждане да бъде отменено. Доводите във връзка с поддържаната незаконосъобразност са основани на твърдения за неточно отразяване, от страна на кмета на [населено място], че е налице отказ за получаване на съобщение от съда. В частната жалба се сочи, че такъв отказ не е налице, а жалбоподателят – адресат към този момент не е бил в [населено място], а в [населено място]. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол разпореждане по чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: При проверка на редовността на депозираната срещу определение № 3853 от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 5637/2019 г. по описа на Апелативен съд – София частна касационна жалба с вх. № 897 от 17.01.2020 г. съдията-докладчик е констатирал, че същата е нередовна, поради което с разпореждане от 27.01.2020 г. я е оставил без движение, като е указал на частния касатор в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. Указанието е съобщено на адресата на 29.01.2020 г., при надлежно оформен отказ за получаване на съобщението, което е видно от приложена по делото разписка и отбелязване от съдебен деловодител при АС-София. Съдията – докладчик от апелативния съд е констатирал неизпълнение на указанието в срок до 05.02.2020 г. и с оглед неотстраняване на констатираната нередовност на частната касационна жалба, е постановил връщането й, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. При изпълнение на задължението на администриращия жалбата съд за проверка на нейната редовност, съдията-докладчик от АС-София правилно е констатирал наличието на нередовност, изразяваща се в липса на приложено пл.нареждане за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 15 лв. В съобщението, изпратено до частния касатор, се съдържа и предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанието за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Отказът на адресата да приеме съобщението е надлежно отбелязан в разписката за връчване, удостоверен от връчителя Жасмина Д. – кметски наместник на [населено място], [община], поради което законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.44, ал.1, изр.последно от ГПК. При постановяване на атакуваното разпореждане администриращият частната касационна жалба съд правилно е приложил разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК, с оглед неотстранената нередовност на частната касационна. Извършеното от частния жалбоподател оспорване на редовността на връчване на съобщението от 29.01.2020 г., с доводи, че връчителят - кметски наместник на [населено място] не е отразил точно причините, поради които то не е получено, е необосновано. Към частната жалба не са приложени доказателства, удостоверяващи, че към посочената дата С. П. не е бил на адреса в [населено място], на който му е бил връчен препис от въззивното определение на АС-София от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 5637/2019 г., както и че именно това е причината за отказа да получи съобщението за дължимата ДТ. В случая не е опровергана обвързващата съда доказателствена сила на удостовереното от връчителя, а от друга страна, липсват данни за изпълнение, от страна на частния жалбоподател, на задължението му по чл.41, ал.1 ГПК. С оглед неизпълнение на даденото указания и в съответствие с процесуалните правила нередовната частна касационна жалба законосъобразно е върната от АС-София, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл.77 ГПК, частният жалбоподател дължи по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, в какъвто смисъл е и разпореждането на председателя на I т.о. при образуване на настоящото частно производство. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение