Определение № 229 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 17.02.2010 г. по гр.д. № 5388/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 27.02.2009 г. по гр.д. № 18206/2008, с което са уважени предявените искове за незаконно уволнение, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът ПГ по П., София, представлявана от адв.адв. М. Н. и К. К. от ХАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос кои членове на синдикалното ръководство се ползват от закрила при уволнение, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата Д. И. Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска се неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от представеното удостоверение, сочещо ищеца като секретар на секция и представения протокол за избор на членове на синдикалното ръководство, сочещ председателя секцията, различно лице като секретар-касиер и трима членове на ръководството, сред които ищеца, се установява, че ищецът е секретар на синдикалната секция при работодателя, поради което не може да бъде уволнен дисциплинарно без предварителното съгласие на съответния синдикален орган. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното решение на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение