Определение № 140 от 14.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 82/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. М. Д. И. е подал частна жалба срещу определение от 03.11.2011 г. по в. гр. д. № 4886/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на касатора за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване производството по предявения от И. иск по чл. 124, ал. 4 и 5 ГПК за установяване „ наличието на престъпно обстоятелство при съставяне на нотариална покана от 03.08.1993 г., ксерокопие от която е представено като доказателство по делото, поради това че документът е поправян и допълван и за установяване на това, че подписа, положен срещу получател, не принадлежи на лицето вписано като получател. С обжалваното определение въззивният съд е намерил искането за спиране производството по делото за неоснователно. Касационният довод е за необоснованост на определението. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се спре производството по делото до разрешаване на висящия спор с влязло в сила решение. Частната касационната жалба е неоснователна. С представените писмени доказателства жалбоподателят не е установил в същия или в друг съд да се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Искова молба подадена в канцеларията на съда, с отбелязване на вх. № и дата върху нея не е достатъчно доказателство за установяване факта на образуване на гражданско дело, което да е висящо. Когато искова молба е нередовна, тя се оставя без движение до отстраняване нередовността, а ако не се отстрани, подлежи на връщане. Ако предявеният иск е намерен за недопустим, това е основание производството по него да се прекрати. По делото не е установено какво е движението на подадената от жалбоподателя на 04.10.2011 г. до Софийски РС искова молба. Не е установено въз основа на нея да е образувано гражданско дело, което да е висящо, пред СРС, поради което изводът за неоснователност на искането за спиране производството по делото на основание чл. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е обоснован. Частната касационна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.