Определение № 10802 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Т. Б., от гр. София, чрез адв. Г. Кадънкова против Определение № 17550/22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3170/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, иска се неговата отмяна и връщане на делото на АС – София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на ТП на НОИ София-град не изразява становище. Върховният административен съд /ВАС/, шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 3170/2025 г. по описа на Административен съд – София е образувано по жалба на Т. Т. Б., подадена чрез адв. Г. Кадънкова от АК – София, с която се оспорва мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ София-град, с който се потвърждава Разпореждане № 214-00-10340-3 от 2.09.2024 г., досежно отказ за отпускане на обезщетение за безработица. С Разпореждане № 10950/28.03.2025 г., съдът е указал на жалбоподателката да конкретизира мълчаливия отказ, който обжалва, както и да заяви дали поддържа оспорването на отказа на директора на ТП НОИ София-град по жалба срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 2.09.2024 г., предвид Определение № 1040-21-21/17.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ. В отговор, жалбоподателката е заявила, че поддържа оспорването на мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ София-град срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 2.09.2024 г., като твърди, че директорът не се е произнесъл с решение. Въз основа на горното Административен съд София-град е постановил обжалваното определение, в което е приел, че издаденото от директора на ТП на НОИ София-град Определение № 1040-21-21/17.01.2015 г., с което горестоящият административен орган е оставил без разглеждане жалбата на Т. Б. срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 2.09.2024 г., не е формиран мълчалив отказ и оспорването на такъв се явява лишено от предмет. Жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Определението е правилно. Подадената жалба, с която е бил сезиран Административен съд София-град и въз основа на която е образувано съдебното производство е недопустима. Видно от представеното с преписката, Разпореждане 214-00-10340-3 от 2.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Жалбоподателката е оспорила разпореждането пред директора на ТП на НОИ София-град, който е издал Определение № 1040-21-21/17.01.2015 г., с което жалбата й е оставена без разглеждане и производството е прекратено. С жалба от 14.02.2025 г. до АС – София-град, Т. Т. Б. чрез адв. Г. Кадънкова, оспорва отказът на Директора на ТП на НОИ София- град срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 2.09.2024 г. С Определение 9695/20.03.2025 г. АС – София-град, съдът разделя производството по адм. дело № 1692/2025 г. по описа на АС София-град, образувано по жалба на Т. Б. срещу Определение № 1040-21-21/17.01.2015 г.на Директора на ТП на НОИ София-град и срещу мълчалив отказ на директора, постановен във връзка с жалбата на Т. Б. срещу разпореждане № 214-00-10340-3 от 2.09.2024 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, както и постановява по адм. дело № 1692/2025 г. по описа на АС София-град, да продължи разглеждането на жалбата на Т. Б. срещу Определение № 1040-21-21/17.01.2015 г.на Директора на ТП на НОИ София-град. Въз основа на Определение № 9695/20.03.2025 г., е образувано производство по адм.дело № 3170/2025 по описа на АС София- град, срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ София- град във връзка с нейната жалба срещу Разпореждане 214-00-10340-3 от 2.09.2024 г. АС София-град обосновано е приел, че срещу Разпореждане 214-00-10340-3 от 2.09.2024 г. не е формиран мълчалив отказ и оспорването на такъв се явява лишено от предмет, тъй като по жалбата на Т. Б. до директора на ТП на НОИ, има издаден акт. Предвид изложеното, АС правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. С оглед изложеното обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,