Определение № 384 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2011 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от С. М. Н. от [населено място], [община], молба за отмяна на влязлото в сила решение от 19.02.2009 год. по гр. д. № 6084/2007 год. на Върховния касационен съд и оставеното с него в сила решение от 29.06.2007 год. по гр. д. № 82/2005 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от молителя иск за ревандикация на имот от около 75 кв. м., представляващ част от дворно място между УПИ * и УПИ * в кв. 37 по плана на [населено място]. Поддържа наличие на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и моли за отмяната им, както и на решенията от 27.04.2010 год. по гр. д. № 845/2009 год. на ВКС и определението с № 875 от 3.01.2011 год. по гр. д. № 1324/2010 год. ВКС. Молителят представя описаните в молбата писмени доказателства и заключенията на технически експертизи, изготвени и приети във въззивното производство, които не били взети предвид при решаване на спора. Ответниците Й. Д. Н. и В. Д. Н., чрез пълномощника им адв. В. Т., считат молбата за недопустима поради изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, а по същество и неоснователна, тъй като представените доказателства не са нови. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от молителя доводи, намира същата за недопустима. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, представяйки писмени доказателства, събрани и обсъждани в хода на производството по делото, приключило с влязлото в сила на 19.02.2009 год. решение, с което искът за ревандикация на спорния имот е отхвърлен. Такива са констативния акт от 5.06.2001 год., описаните скици, удостоверения за идентичност на имотите и за започнала процедура за поправка на кадастралния план, както и водената между молителя и общината кореспонденция. Тези доказателства, както и допуснатата техническа експертиза, чийто заключения са приети във въззивното производство по делото, са обсъждани от съда при решаване на спора и не представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, както разпорежда законът в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията в молбата представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение, които не могат да бъдат обсъждани поради изчерпване на инстанционния контрол. С тези писмени доказателства молителят се е снабдил или са му станали известни при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Срокът за подаване на молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е тримесечен, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Дори и да се приеме, че в писмата от разменената кореспонденция с общината се съдържат нови обстоятелства от съществено значение за делото, то от 7.07.2010 год. /най-късната дата на отговора на общината по подадена молба/ до подаване на настоящата молба на 24.01.2011 год. преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл. Не може да се приеме същият за спазен с подаване на предходна молба за отмяна, тъй като по нея е било образувано отделно съдебно производство, приключило с определението от 3.01.2011 год. по гр. д. № 1324/2010 год. на ВКС, І г. о., влязло в сила. Искането за отмяна и на това определение, както и на предходното решение по гр. д. № 845/2009 год. на ВКС по молба за отмяна на различни от предявеното сега основания, е недопустимо, тъй като с тях не е разрешен материалноправния спор между страните. Същият е предмет на влязлото в сила на 19.02.2009 год. решение по гр. д. № 6084/2007 год. на ВКС, оставящо в сила въззивното решение, подадената против което молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустима по изложените съображения. Поради това и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение