Решение № 7343 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6623/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по протест на Окръжна прокуратура Пазарджик и по три касационни жалби на Министерство на земеделието и храните, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Главният архитект на община Септември против решение № 197/5.04.2023г., постановено по адм.д. № 797/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Касаторите и протестиращата прокуратура навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и молят за отмяната му, претендира разноски. Ответникът - Община Септември в писмен отговор изразява становище, че протеста и касационните жалби са основателни. Ответникът - "Елтрейд" ООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби и касационния протест. Излага съображения в подкрепа на оспореното решение. Моли същото да бъде оставено в сила, както и в полза на дружеството да бъдат присъдени деловодни разходи за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и протеста. Оспореното решение следвало да бъде отменено, и да бъде прогласена нищожността на оспорената виза Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби и касационния протест за неоснователни като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил протеста на прокурор от Окръжна прокуратура – Пазарджик, съдържащ искане за обявяване нищожността на виза за проектиране от 29.09.2015 г., издадена от главния архитект на община Септември, с която на основание чл. 140, ал. 3, във връзка с чл. 12, ал. 3, чл. 8, т. 4 и чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 от ЗУТ се разрешава проектиране на микротурбина до 20 kw в руслото на река Чепинска в рамките на указаната зона и височина на обслужващото генераторно помещение до 3.60 м. Законосъобразен е изводът на съда от първа инстанция, че оспорената пред него виза не страда от пороци, водещи до нейната нищожност. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Според съдебната практика и правната доктрина, административният акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, т.е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила водещи на практика до липса на волеизявление, и на последно място при „тежка материална незаконосъобразност", която се приема, че е налице: на първо място – при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Следователно при контрола за нищожност на административния акт съдебната преценка се свежда до извеждането на порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на „правно нищо", на несъществуващ факт. Както правилно е приел съдът от първа инстанция, такъв порок в случая не е налице, което е довело до отхвърляне на протеста. Обжалваната виза за проектиране е издадена от компетентен административен орган – главния архитект на общината, съгласно изричната разпоредба на чл. 140, ал. 7 от ЗУТ. Издадена е при спазване на изискуемата от ал. 2 на същия законов текст форма и при липса съществени нарушения на процедурата по издаването й. Не са налице и твърдените от касаторите и протестиращата прокуратура пороци, които да са с такава тежест, че тя да поражда нетърпими от правния ред последици. Неоснователни са основните касационни оплаквания, че дружеството ответник в настоящото производство не е възложител и по тази причина не е било способно да инициира процедура по издаване на визата. Основният спорен въпрос по делото е дали следва да има учредено по надлежния ред право на строеж отнасящо се за руслото на реката и прилежащите терени. По делото е установено, че „Елтрейд“ ООД притежава действащо разрешително за ползване на повърхностен воден обект. В разрешителното изрично е посочена цел на ползването, а именно изграждане на нови съоръжения за водовземане и изграждане съоръжения за поставяне микротурбина за производството на електроенергия в руслото на р. Чепинска. Посочени са географските координати и надморската височина на мястото на ползването. Описани са техническите параметри на съоръженията, които ще бъдат поставени и строително-монтажните работи които ще бъдат извършени. Следователно в разрешителното за ползване на повърхностен воден обект стриктно е конкретизирано строителството, от което притежателят му не може да се отклонява, а органът разрешаващ строителството е длъжен да се съобрази с него. При тези данни правилно съдът се позовава и тълкува нормата на чл. 46а, ал. 1 от Закона за водите съгласно, която представянето на разрешително по чл. 44 и 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията. От което следва, че „Елтрейд“ ООД притежава качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, предложение трето ЗУТ, а именно лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че при издаване на оспореното разрешение за строеж не са допуснати нарушения на материалния закон, обосноваващи неговата нищожност, е законосъобразен и обоснован. В същия смисъл по идентични случаи са съдебните актове по адм. дела с №№ 10023/2021г., 209/2022г., 2587/2022г., 3425/2022г., 4333/2022г. и други, всички по описа на ВАС. Неоснователни са касационните оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил, че е опорочена формата на издаването на визата, поради разминаване между текстова и графична част, че е налице липса на фактически основания и не е посочен неин адресат. Не е налице твърдяното разминаване. Текстовата част на визата сочи правните основания за издаването й, какво проектиране се разрешава, максималната височина на обслужващото генераторно помещение и изрично е посочено проектирането да бъде извършено в рамките на указаната зона. Графичната част на визата от своя страна указва границите на зоната, в която следва да бъдат разположени обектите предмет на разрешеното с визата проектиране. С оглед спецификата на визата като административен акт не е необходимо излагането на нарочни фактически основания. Оспорената виза отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, сред които не присъства такова за посочване на адресат. Предвид изложеното като е отхвърлил протеста с искане за обявяване на нищожност на посочената виза, Административен съд Пазарджик е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. С оглед изхода на делото и при липсата на възражение за прекомерност, което да отговаря на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.), същото да бъде мотивирано, своевременно направеното от дружеството ответник искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено в неговия претендиран и доказан размер – 2400.- €, представляващи адвокатско възнаграждение на адвокат Е. Соколова, за производството пред настоящата инстанция. Според нормата на чл. 143 АПК, страната в чиято полза е съдебния акт, има право на възстановяване на сторените от нея деловодни разходи, включващи възнаграждението на един адвокат. По тази причина следва да бъде присъдено адвокатското възнаграждение на адв. Е. Соколова, която е осъществила процесуалното представителство пред касационната инстанция, а адвокатските възнаграждения на адв. Н. Баташки не следва да бъдат присъждани. Посочената по-горе сума следва да бъде разпределена по равно между касационните жалбоподатели и протестиращата прокуратура, като всеки от тях следва да заплати на дружеството ответник по 600.- €. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,