Определение № 485 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1237/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №100 от 14.02.2014г. по ч.т.д. №4557/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение №1891 от 05.08.2013г. по ч.гр.д. №2247/2013г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд. Поддържа, че частната му касационна жалба е допустима, като се позовава на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Излага доводи, че след като ВКС е касационна инстанция по решенията на въззивния съд, той е компетентен по частните жалби срещу определенията на тези съдилища, тъй като се произнася по допустимостта на въззивното производство. Ответникът по частната жалба, [фирма], [населено място], моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред ВКС, ТК, ІІ т. о. е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №1891 от 05.08.2013г. по ч.гр.д. №2247/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определението от 15.04.2013г. по гр.д.№5153/2013г. на СГС, в частта относно безусловното допускане на обезпечение по реда на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК на бъдещи осъдителни искове на [фирма], срещу [фирма] и е определена на основание чл.391 ал.2 от ГПК парична гаранция в размер на 15 000 лева, вносими от [фирма], [населено място]. С определението, предмет на обжалване, съставът на Върховния касационен съд, IІ т. о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място], като е е приел, че извън хипотезата на чл.396 ал.2 изр.3 от ГПК, съдебните актове постановени в производство по чл.390 от ГПК за обезпечение на бъдещ иск, подлежат на двуинстанционен контрол. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, IІ т. о. е оставил без разглеждане подадената от [фирма], [населено място], частна касационна жалба. Обжалваният съдебен акт не е от категорията определения, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Императивната норма на чл.396 ал.2 изр.3 от ГПК предвижда такава обжалваемост само в хипотеза на обезпечение, допуснато за първи път в производството пред въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай. В настоящата хипотеза обезпечителната мярка е допусната от първоинстанционния съд, което определя конкретното производство по чл.390 от ГПК като двуинстанционно, независимо от това дали САС потвърждава или отменя допуснатото обезпечение. Поради това и производството по молбата за обезпечение на [фирма], [населено място] като двуинстанционно е приключило с постановяване на определението от САС, което не подлежи на касационно обжалване, както законосъобразно е приел съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК