Определение № 678 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 916/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Столична община вх. № 26688/13.12.2022 г., пришита по гр. д. № 1151/2022 г. на САС, с която се иска спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 1380/16.11.2022 г. по в. гр. д. № 1151/2022 г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 267132/29.12.2021 г. по гр. д № 2156/2020 г. на Софийски градски съд, с което Столична община е осъдена да заплати на В. П. Б. на основание чл.49 ЗЗД сумата от 26000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва и 3342 лв. – обезщетение за имуществени вреди. С разпореждане № 22/09.03.2023 г. по настоящото дело на молителя е указано да внесе в двуседмичен срок по сметката на ВКС обезпечение в размер на 29 342 лв. С писмо към РТР22-ВК08-3422-[9]/22.03.2023 г. на Столична община, постъпило във ВКС с вх. № 3126/22.03.2023 г., се сочи, че по невлязлото в сила въззивно решение е проведено принудително изпълнение по изп. д. № 20228390400704 на ЧСИ К.. Иска се на основание чл.245, ал.3 ГПК да бъде обезсилен изпълнителният лист, въз основа на който е проведено принудителното изпълнение, тъй като същият бил издаден без правно основание, доколкото по делото няма влязло в сила съдебно решение. Иска се издаването и на обратен изпълнителен лист за събраната сума в общ размер от 47882,02 лв., ведно със законната лихва, считано от датата, на която е извършено недължимото плащане. Представени са доказателства за събраната сума по изпълнителното дело. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Съгласно чл.404, т.1, предл.2 ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. При тълкуване на тази разпоредба във връзка с чл.404, т.1, предл.1 ГПК следва извод, че предл.2 има предвид невлезлите в сила осъдителни въззивни решения, тъй като влезлите в сила попадат в приложното поле на предл.1. За да предотврати изпълнение по невлязло в сила осъдително въззивно решение страната разполага с възможността да иска спирането му по реда на чл.282, ал.2 ГПК, като внесе дължимото обезпечение. В случай, че изпълнението е проведено преди съдът да се произнесе по молбата, спирането ще бъде безпредметно и молбата следва да бъде оставена без уважение. ВКС не може да издаде обратен изпълнителен лист преди да разгледа касационната жалба и да постанови окончателен резултат по спора. Изпълнението по невлязло в сила осъдително въззивно решение е законно. Обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК се издава само ако въззивното решение бъде отменено и предявеният иск – отхвърлен. Само в този случай проведеното принудително ще бъде материално незаконосъобразно. Компетентен да се произнесе по подадена молба за издаване на обратен изпълнителен лист е съдът, който постанови окончателния резултат, с който искът се отхвърля изцяло или частично – чл.245, ал.3 ГПК. Изпълнителният лист по невлязлото в сила въззивно решение не може да бъде обезсилен нито преди произнасянето по касационната жалба, нито след това, тъй като законът не предвижда такава възможност в чл.282 и чл.245 ГПК. В случай, че въззивното решение бъде отменено и предявеният иск – отхвърлен, достатъчно е само издаване на обратен изпълнителен лист, без да възниква необходимост от обезсилване на първоначалния изпълнителен лист. Този извод е мотивиран в практиката на ВКС - определение № 15 от 7.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2345/2014 г., I т. о., при сравнение на разпоредбите на чл.433, т.3 и чл.433, т.4 ГПК. Прието е, че двете хипотези са предвидени алтернативно, следователно отмяната на осъдително решения на въззивен съд е самостоятелно основание за прекратяване на изпълнителното производство, без да е необходимо да бъде обезсилван и издадения въз основа на решението изпълнителен лист; че издаденият изпълнителен лист подлежи на обезсилване при отмяната на разпореждането за издаването му, когато още към момента на издаването му не са били налице предпоставките за това или в изрично предвидените в закона хипотези, например при уважаване на възражение по чл. 423 от ГПК или в случаите на чл. 415 от ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си. В настоящия случай молбата за спиране на изпълнението следва да бъде оставена без уважение, тъй като то вече е проведено. Следва да се оставят без уважение и молбите за издаване на обратен изпълнителен лист и за обезсилване на издадения изпълнителен лист по невлязлото в сила решение по посочените по-горе съображения. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение,