Определение № 125 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 172/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД, представлявано от управителя Кр.К. срещу определение №700 от 09.11.2021г. по в.ч.т.д. №1035/2021г. по описа на Апелативен съд- София, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №264192/16.08.2021г. по т.д. №2516/2020г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-12 състав. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на ответника по молбата по чл.625 ТЗ „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД за отмяна на допуснатите по делото предварителни обезпечителни мерки по чл.629а, ал.1 ТЗ- назначаване на временен синдик и спиране на изп.дело №21/2021г. на ЧСИ М. П.. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на закона. Поддържа, че въззивният съд е достигнал до незаконосъобразен извод, че обжалваното определение на СГС не подлежи на обжалване, като излага доводи, че са засегнати негови права и законни интереси. Наложените обезпечителни мерки ограничават правната му сфера, затрудняват търговската дейност и не би следвало да са безсрочни или безконтролни. Счита, че има правен интерес да иска проверка правилността и обосноваността на акта на съда по несъстоятелността, постановен по чл.629а, ал.5 ТЗ. Излага и съображения относно сроковете за произнасяне по направени искания в производството по несъстоятелност. Моли да се отмени определението и да бъде върнато делото на въззивния съд с указания за произнасяне по същество. Ответникът „Кепитал фанд“ АД оспорва жалбата, като излага доводи за нейната неоснователност. Моли определението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството по т.д. №2516/2020г. по описа на СГС е образувано по молба с правно основание чл.625 ТЗ да откриване производство по несъстоятелност на „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД, като съдът по несъстоятелността е постановил определение за допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл.629а, ал.1 ТЗ. С постановено по реда на чл.629а, ал.5 ТЗ определение №264192/16.08.2021г. по т.д. №2516/2020г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-12 състав е оставена без уважение молбата на ответника „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД за отмяна на допуснатите по делото предварителни обезпечителни мерки по чл.629а, ал.1 ТЗ- назначаване на временен синдик и спиране на изп.дело №21/2021г. на ЧСИ М. П.. С обжалваното определение САС приема, че частната жалба на „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД срещу определението на съда по несъстоятелността, постановено по искане по чл.629а, ал.5 ТЗ, е процесуално недопустима. Съдът излага доводи, че определението, с което се отказва отмяна на допуснати предварителни обезпечителни мерки, не прегражда по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност, нито законът изрично предвижда възможност за обжалването му. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно. Обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация /чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ/, като в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Предвид липсата на други отклонения от общия ред за обжалване на определенията, в съдебната практика се приема, че обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл.274, ал.1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му /в този смисъл разясненията в т.6 от ТР №1 от 03.12.2018г., т.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС/. В настоящата хипотеза, определението по чл.629а, ал.5 ТЗ, с което се оставя без уважение искането на ответното дружество за отмяна на допуснати с влязло в сила определение предварителни обезпечителни мерки по чл.629а, ал.1 ТЗ, не подлежи на обжалване, тъй като няма преграждащ производството характер, нито изрично е предвидена възможност за инстанционен контрол. На инстанционен контрол подлежи единствено определението по чл.629а, ал.1 ТЗ /чл.629а, ал.6 ТЗ/, но не и отказът допуснатите обезпечителни мерки да бъдат отменени. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че има правен интерес от обжалване, тъй като наличието на правен интерес може да се изследва само в хипотезата на оспорване на подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Законодателят не е предвидил такъв за определенията по чл.629а, ал.5 ТЗ, с които се оставя без уважение искане за отмяна на обезпечение. Следва да се отбележи, че наложените предварителни обезпечителни мерки по чл.629а, ал.1 ТЗ не са с безгранично действие или безконтролни, каквото твърдение е изложено в жалбата. Определението за допускане на обезпечителни мерки подлежи на съдебен контрол /чл.629а, ал.6 ТЗ/, а действието на наложените мерки е до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност /чл.629а, ал.9 ТЗ/. Като е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението на СГС по чл.629а, ал.5 ТЗ, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение