Определение № 5429 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. А., Д. Н. М. и Н. Д. М., чрез адв. К. Горунска като процесуален представител, против определение № 153 от 09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 999/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт с твърдения, че жалбата им до първоинстанционния съд е предявена своевременно, а и в същата са релевирани оплаквания за нищожност на обжалваната заповед. По тези съображения считат, че производството е прекратено неправилно. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на община Павел баня, чрез пълномощника си адв. Х. Петрова, представя отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответниците – Р. Б. И., Е. Ж. Р., С. Х. А. и Д. Д. Д., не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Н. Д. М., Д. Н. М. и П. А. срещу заповед № РД-14-73/14.08.2025 г., издадена от кмета на община Павел баня с правно основание § 5 от ПЗР ЗКИР. С оспореното определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата против посочения административен акт като недопустима поради просрочие и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът приема, че съобщението за издадената заповед е връчено с известие за доставяне на П. М. на 25.08.2025 г.; че Н. М. е запознат със заповедта на 26.08.2025 г., видно от подадената от него молба до органа, в която актът е посочен с номер, дата и съдържание; че на същата дата е запознат със заповедта и Д. М., чрез своя баща Н. М. като негов пълномощник. При горните данни и предвид обстоятелството, че жалбата е подадена на 23.09.2025 г., т.е. след изтичане на 14 - дневния преклузивен срок за обжалване, са обосновани изводи за недопустимост на оспорването и на производството на основанието по чл. 159, т. 5 АПК. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Административният съд е сезиран с жалба срещу заповед № РД-14-73/14.08.2025 г. на кмета на община Павел баня, в която са наведени оплаквания за незаконосъобразност на административния акт „във формата на нищожност“ и е формулиран петитум за отмяна на заповедта поради незаконосъобразност „във форма на нищожност“. При горните данни и съобразно доказателствата по преписката, законосъобразно и обосновано съдът приема, че жалбата на П. М. и Н. М. е просрочена по отношение заявеното искане за отмяна на акта като незаконосъобразен. Съобщението за издадената заповед е връчено редовно на жалбоподателката М. на 25.08.2025 г., а 14 - дневният срок за оспорването й по чл. 149, ал.1 АПК е изтекъл на 09.09.2025 г., който е първият присъствен ден, доколкото 08.09.2025 г. е почивен. Като подадена на 23.09.2025 г., жалбата се явява просрочена. Съобщението за заповедта, изпратено с известие за доставяне, не е връчено редовно на жалбоподателя Н. М., но както правилно е приел съдът, същият е запознат с процесния административен акт, видно от депозираната молба до органа от 26.08.2025 г., в която заповедта е цитирана с номер, дата и съдържание. Изчислен спрямо тази дата, срокът за оспорването ѝ е изтекъл към 23.09.2025 г., когато е предявена жалбата. Срокът за съдебно оспорване е преклузивен и пропускането му погасява възможността да се извърши валидно процесуално правомощие по обжалване. Към датата на подаване на жалбата правото на оспорване с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен за тези жалбоподатели е преклудирано и оспореното определение в посочената му част е правилно. Необосновано от доказателствата и незаконосъобразно е определението на първостепенния съд в частта, с която е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на Д. М. за незаконосъобразност на оспорената заповед, както и жалбата на останалите двама жалбоподатели за нищожност на същата. Противно на приетото в обжалвания съдебен акт, заповедта не е съобщена надлежно на Д. М. – видно е, че изпратеното до него известие за доставяне е върнато като непотърсено, а пълномощното, предоставено на неговия баща Н. М., е без дата и е приложено едва с жалбата до административния съд като няма доказателства да е съществувало в производството пред органа. От изложеното следва, че процесната заповед не е съобщена на жалбоподателя Д. М., за който срокът за оспорването ѝ като незаконосъобразна не е започнал да тече и жалбата до съда е подадена своевременно. Като е оставил същата без разглеждане, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на процесуалните действия по жалбата на Д. М.. От друга страна, във връзка с жалбата на П. М. и Н. М., съдът не е съобразил обстоятелството, че в оспорването се твърди нищожност на обжалваната заповед. Доколкото административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето - чл. 149, ал. 5 АПК, отрицателната предпоставка по чл. 159, т. 5 АПК е неприложима при преценката за допустимостта на това искане. В тази му част съдебният акт е постановен при неправилно приложение на процесуалния закон, поради което следва да бъде отменен, а делото - да се върне за разглеждане на жалбата на П. М. и Н. М. относно искането за нищожност. В останалата част определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по жалбата, на ответника - кмета на община Павел баня не се следват разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,