Решение № 10352 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2010 г.

Решение № 10352 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив срещу решение № 1776 от 30.12.2009 г. по адм. дело № 997 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив в частта, с която приходната администрация е осъдена да заплати на Живко Русев Танев съдебни разноски в размер на 487.00 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се претендира нарушаване на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство представилата ги страна изцяло заплаща разноските по делото, независимо от неговия изход. Ответната страна по тази касационна жалба - Живко Русев Танев оспора същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Илияна Тодорова и чрез представена от нея писмена защита. Образувано е и по касационна жалба на Живко Русев Танев срещу същия съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 240000935 от 15.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Стара Загора, изменен с решение № 198 от 13.03.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно определен като дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 471.22 лв. и лихва в размер на 285.98 лв. за 2002 г. и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 16 851.42 лв. и лихва за забава в размер на 8 067.07 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в в посочената част, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни по чл. 210 от АПК, а разгледани по същество първата е основателна, а втората е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил РА № 240000935 от 15.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Стара Загора, изменен с решение № 198 от 13.03.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК на Живко Русев Танев за ревизиран период 1.01.2002 г. - 31.12.2006 г. по прилагането на ЗОДФЛ (отм.). В резултат на това на лицето е определено задължение за 2002 г. в размер на 471.22 лв. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихва за забава в размер на 285.98 лв. и за 2003 г. в размер на 26 467.60 лв. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихва за забава в размер на 12 670.51 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че през периода 2002 г. -2006 г. ревизираното лице има извършени покупки и продажби на недвижими имоти и МПС, като е участвал и в създаването на няколко дружества, за които е внесъл дялов капитал. За 2002 г. и за 2003 г. лицето не е подавало ГДД. От събраните доказателства е прието, че през посочените години 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа при ползване критериите по ал. 2 от същата разпоредба. Извършена е съпоставка между направените разходи и доказаните приходи, като на лицето е предоставена възможност за деклариране по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, което не е направено, и е връчено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. С РА са определени посочените задължения, като по размер те са коригирани при административното обжалване, чрез изменение на РА и размерът на задълженията е задължение за 2002 г. в размер на 471.22 лв. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихва за забава в размер на 285.98 лв. и за 2003 г. в размер на 26 467.60 лв. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихва за забава в размер на 12 670.51 лв. При съдебното обжалване на акта жалбата е частично уважена като са определени задължения за дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 471.22 лв. и лихва в размер на 285.98 лв. за 2002 г., т. е. в същия размер, като данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 9 616.18 лв. и лихва за забава в размер на 4 603.44 лв. Следва да се направи уточнение, че първата касационна жалба има характер на определение, доколкото решението в частта за разноските може да бъде изменяно чрез обжалване чрез частна жалба. Касационна жалба от страна на приходната администрация за разликата над определените с решението задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихвата за забава, определени с отченителната на на същото това решение няма. Втората касационна жалба е насочена към неправилността на решението с оглед преценката, която се съдържа в него относно законосъобразност на РА относно данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на в размер на 9 616.18 лв. и лихва за забава в размер на 4 603.44 лв. за отчетната 2003 г. За 2004, 2005 г. и за 2006 г. са съпоставени разходите и приходите на лицето и не са установени превишения, поради което не е определена и данъчна основа за облагане и по това няма спор. За отчетната 2002 г. са установени приходи от продажба на МПС, на два апартамента и са получени приходи в размер на 34 507.82 лв. Установени са разходи за: закупени два апартамента, два търговски обекта, гараж, платени данъци, разходи за живот и разходи за придобиване на дялове в юридицески лица - "Маркит" ООД, "Бах-2002" ЕООД или общо разходи в размер на 38 886.10 лв. Установено е превишаване в размер на 4 378.28 лв. При административното обжалване този размер е потвърден, като е направена корекция в РА. За отчетната 2003 г. са установени приходи от: изплатени суми от община Стара Загора, получени заеми срещу договорна ипотека, от банкови сметки, доход от прехвърляне на дялови участия в "Бах-2002" ЕООД. Направените разходи са за закупени 4 броя апартаменти, магазин за хранителни стоки, платени данъци, разходи за живот, вноски по безсрочен влог, разходи за придобиване на дялове от йридически лица - допълнително придобито дялово участие в "Маркит" ООД или общо разходи в размер на 158 408.22 лв. За установената разлика от 93 543.72 лв. органът по приходите е определил данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 26 467.60 лв. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихва за забава в размер на 12 670.51 лв. Основният спорен момент в административното и съдебното производство е бил този относно цененето на събраните доказателства в двете фази на данъчния процес за двете години 2002 г. и 2003 г. Представени са три броя декларации без дата от Жельо Станчев Куртев, Желязко Русев Желязков и Минка Иванова Желязкова, съгласно които те са декларирали, че са получили компенсаторни бонове от ПК на гр. Раднево на стойност 30 000.00 лв., 60 000.00 лв. и 17 800.00 лв., които след продажбата им са предоставени на внука си - ревизираното лице. В съдебното производство е представено удостоверение № 369 от 11.11.2008 г. от ОС "Земеделие", гр. Раднево, че посочените лица са получили компенсационни бонове за невъзстановена земя в землището на бивше село Гледачево. Представени са трите декларации в огринал, отново бед дата, но вече с нотариална заверка на подписа. Представени са и два броя разписки за получен заем в размер на 15 000.00 лв. с дата 15.02.2003 г. и за заем в размер на 20 500.00 лв. от 1.04.2003 г., със заемодател Йордан Георгиев Митърчев, и договор за заем от 17.09.2002 г. за сумата от 15 000.00 лв. с нот. заверка на подписите и извлечение от регистъра, съгласно който под № 3738 от 17.09.2002 г. е вписана извършената заверка на договора за заем. При така изложената фактическа обстановка е прието, че основните спорни моменти са относно установяването на приходите в резултат на извършените дарения от страна на роднините му - посочените три физически лица и относно двата заема от лицето Йордан Митърчев, разпитан и като свидетел по делото. Това са двете възражения и в касационната жалба на физическото ревизирано лице, касатор. Правилна е преценкатана решеващия съд, че писмените декларации, макар и с нотариална заверка на подписа частни свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила се преценява съвкупно с останалите данни по делото. Следва да се отбележи, че те имат характер на извънсъдебни признания. В случая лицата не са разпитани като свидетели, а и с оглед разпоредбата чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК техните показания би следвало да бъдат преценявани при доказване на обстоятелството, че посочените три физически лица са роднини с ревизираното лице по права линия и те са възходящи. Такива доказателства не са събрани. Съдът е съобразил и факта, че не са ангажирани и доказателства, че въпросните бонове са продадени и към кой момент са били извършени даренията, за да се преценяват като приход при облагането. С касационната жалба е представена справка от BETA CORP, инвестиционен посредни относно продажба на поименни компенсаторни бонове с номинал 24 134.00 лв., продадени от Жельо Станчев Куртев. Същата не обосновава доказване на твърдението на касатора относно получения приход по съображенията, че не се установява кога са предоставени, а се явява основателно и възражението на ответната страна по касационната жалба, че върху тази сума с оглед действащия към този момент ЗМДТ, чл. 44, ал. 2 и чл. 47, ал. 1 от него, в приложимата редакция се дължи данък. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Съдът не е кредитирал събраните доказателства във връзка с твърдяното предоставяне на заем от 20 500.00 лв. от Йордан Митърчев, понеже в тази насока е представена само разписка, не са ангажирани такива за сключен договор за заем. Счел е, че и при разпита на това лице се достига до разминаване относно датата на предоставяне на паричните средства, като е налице разминаване с тази по разписката, което поставя под съмнения изложеното от него. По делото не са ангажирани доказателства и относно възможността това лице да предостави и този заем, освен този за 15 000.00 лв., по които съдът се е произнесъл в полза на оспорващото лице. Въпреки представянето на договора между тези лица от 1.03.2003 г., който също е частен диспозитивен документ и той се ползва с формална доказателствена сила и с оглед на чл. 181 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК посочената в него дата е непротивопоставима на третите лица, каквото лице се явява приходната администрация. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав намира, че първата касационна жалба е основателна, понеже пред съдебната инстанция са представени доказателства, които е могло да бъдат представени пред административния орган, в хода на административното производство. По изложените съображения решението в частта, с която приходната администрация е осъдена да заплати 487.00 лв. съдебни разноски следва да се отмени, като същите се възложат на втория касатор, като това са такива за първа инстанция. За настоящата съдебна инстанция съдебни разноски на първия касатор не се дължат, с оглед на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, според съдържанието на която разпоредба се дължат разноски общо за двете инстанции. С оглед изхода от спора на втория касатор съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение