Определение № 1648 от 05.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1015/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Уникредит Булбанк“ АД срещу решение № 224 от 15.12.2025г. по в.гр.д.№ 381/2025г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 842/2020г. на ОС Пазарджик и е признато за установено на основание чл. 424,ал.1 ГПК, че ищцата Т. М. И. К., в качеството си на кредитополучател по договор за банков кредит №67 от 26.05.2008г., не дължи на ответната банка сумите: 168 301,45 евро - главница, 5 111,55евро - договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 29.05.2018 г., 3 467,15евро - лихва върху просрочена главница от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г. и 5 259,43 евро - наказателна лихва за периода от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г., за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 22.08.2018 г. по ч.гр.д. №1103/2018 г. на Районен съд Велинград и е образувано изпълнително дело № 20188870400683 по описа на ЧСИ рег. №887 на КЧСИ.

В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за обезсилване на въззивното и потвърденото с него първоинстанионно решение, съответно отмяната му и отхвърляне на иска или връщането му за повторно разглеждане от апелативния съд. Твърдението за недопустимост е обосновано с виждането, че не са налице предвидените от процесуалния закон предпоставки за възникване и съществуване на правото на иск по чл.424,ал.1 ГПК за длъжника К. - а именно новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражение за недължимост на процесните суми в заповедното производство, или с които не е могъл да се снабди в същия срок. С довода, че определението на състава на І т.о. ВКС по ч.т.д.№ 1988/2023г., с което при допуснато частно касационно обжалване е отменено определението на апелативния съд, потвърждаващо първоинстанционния акт за прекратяване на производството по делото поради отсъствие на визираните в разпоредбата на чл.424,ал.1 ГПК предпоставки, е задължително на основание чл.278,ал.3 ГПК единствено за долустоящите съдилища, се иска да бъде осъществена от настоящия състав преценката дали посочените в исковата молба протоколи имат характер на новооткрити обстоятелства и дали искът по чл.424 ГПК е допустим. Възразява се че посочените от ищцата като новооткрити писмени доказателства протоколи № 38/14.10.2008 г., № 9/26.02.2009 г., № 14/01.04.2009 г. и № 25/05.06.2009 г. от заседания на Управителния съвет на ответника, на които са взети решения от значение за лихвообразуването по процесния договор за кредит, са съставени много преди издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист (от 21.08.2018г.), поради което не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 ГПК; че за извършената с тях промяна на методиката за изчисляване на лихвения процент чрез включване на компонента „премия“ и увеличаването му, кредитополучателят е знаел много преди изтичането на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като на 14.02.2012г. е подал изрично искане за преструктуриране на сключения договор за банков кредит, в резултат на което е сключен Анекс №001/24.02.2012г. и в него е посочен изрично размерът на усвоените суми и на погасените и непогасени суми по кредита за главница и лихви, а така също е постигнато съгласие за промяна на начина на изчисляване на годишния лихвен процент, т.е. подписвайки анекса и общите условия, ищцата е узнала факта на промяна на лихвените проценти и включването на компонента „премия“ в годишния лихвен процент с решенията по протоколите, на които се позовава, и е дала съгласието си за тези промени. Наведено е, че още с подписването на анекса от 24.02.2012 г. кредитополучателят се е съгласил с уговорения в него начин на формиране на възнаградителната лихва с премия, а в подписаните от него Общи условия, съставляващи неразделна част от същия анекс, изрично са посочени протоколите, включително и два от процесните, на които ищцата се позовава като нови писмени доказателства - протокол № 38 от 14.10.2008 г., в който е обективирано решението на УС за въвеждане на компонента „премия“ към лихвата, както и протокол №14 от 01.04.2009 г., с който е взето решение за повишаване на премията и замразяване нивата на индексите. Така още при подписването на анекса длъжникът е знаел за съществуването на двата протокола, фигуриращи в подписаните Общи условия, и при полагане на добра грижа е могъл да ги изиска от банката, за да се запознае с тяхното съдържание относно взетите от Управителния съвет решения за промяна на методиката за формиране и начисляване на лихвата и за замразяване нивата на индексите, неизгодните за нея икономически последици, които биха били очевидни поради обременяването на задълженията й с ново перо към лихвата. Възразява се, че и в раздел III, т.9.2 от подписаните от кредитополучателя Общи условия изрично е предвидено, че базовият лихвен процент по кредитите се формира и от премия.

С довода, че обстоятелствата относно едностранните промени на условията по кредита, на които се позовава ищцата, не съставляват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.424 ГПК, се иска обезсилване на постановените по спора решения. По отношение на въведеното с исковата молба твърдение за новоузнато обстоятелство, че кредитополучателят не е уведомен за обвяваната предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са изложени съображенията, че още с получаване на заповедта за изпълнение на 18.10.2018г., е могъл да се запознае с материалите по изпълнителното дело и по заповедното производство и да узнае да извършеното връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост чрез лице със задължение да го предаде и да проведе защитата си по реда на чл.414 ГПК и в евентуално производство по чл.422 ГПК.

Изложени са и съображения за неправилност на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Материалната незаконосъобразност е обоснована с нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и почива на становището, че съдържанието на подписания на 24.02.2012г. Анекс към договора включва ясни уговорки относно начина на формиране на възнаградителната лихва с премия, а подписаните от ищцата ОУ, неразделна част от анекса, изрично съдържат протоколите на УС за тяхното изменение, включително и два от процесиите, на които ищцата се позовава като нови писмени доказателства - протокол № 38 от14.10.2008 г., в който е обективирано решението на УС на ответната банка за въвеждане на компонента „премия“ към лихвата, както и протокол №14 от 01.04.2009 г. от заседание на УС на банката, на което е взето решение за повишаване на премията и замразяване нивата на индексите. Посочва се, че при подписване на анекса кредитополучателят е могла да положи дължимата грижа и да изиска от банката тези протоколи. Отново се позовава на раздел III, т.9.2 от подписаните от кредитополучателя Общи условия.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при предпоставката на чл.280,ал.2, предл. второ ГПК, както и по процесуалноправния въпрос: „ При постановено от ВКС определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което преграждащото по-нататъшното развитие на делото определение на въззивен съд е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск с дадени указания по приложение на процесуалния закон, свързани със задължението на съда да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства и възражения на страните относно предпоставките за допустимост на иска, до каква степен при повторното разглеждане въззивният съд е обвързан от дадените от ВКС указания по прилагане на процесуалния закон относно предпоставките за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск и по-конкретно, в случай на разкрити при повторното разглеждане на делото нови релевантни обстоятелства и/или събрани нови доказателства относно наличието на тези предпоставки, длъжен ли е въззивният съд да ги обсъди и да извърши нова, цялостна и самостоятелна преценка за допустимостта на иска и да формира и изложи самостоятелни мотиви в тази насока или е напълно обвързан от изводите на ВКС, че искът е допустим и длъжен да се съобрази със задължителните за по-долу стоящите съдилища указания да разгледат същия иск по същество?“ при въведена допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК. Иска се допускане на касационното обжалване и по въпроса относно критериите за приложение на чл.20 ЗЗД в същата хипотеза на допълнителна предпоставка.

В писмен отговор ищцата оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

В писмен отговор встъпилото като помагач на ищцата трето лице „Булгарцвет Велинград“ ЕООД - солидарен длъжник по кредита заема аналогично становище, основано на самостоятелни съображения.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е установила, че ищцата е основала иска си с правно основание чл.424,ал.1 ГПК на твърдения за новооткрити обстоятелства, за които узнала на 28.10.2020г., когато по образуваното изпълнително дело присъединен взискател представил решенията на УС на ответната банка (№ 38/14.10.2008 г., № 9/26.02.2009г., № 14/01.04.2009г. и № 25/05.06.2009г.), въз основа на които е извършена едностранна промяна на методиката за олихвяване на отпуснатия кредит, довели до увеличаване на лихвата чрез прибавяне на компонент „премия“ при нейното формиране, водещо до нарастване на дълга, респективо до основание за предсрочна изискуемост на кредита, каквато твърди, че не е настъпила, защото промените в договора са извършени без основание и в нарушение на разпоредбата на чл.143 ЗЗП, каквото качество на потребител тя има. Възразила е, че при обявяване на предсрочната изискуемост, вземанията на банката са били в много по-нисък размер и не е налице забава на потребителя в изпълнение на уговорените в договора задължения за заплащане на лихви и връщане на главницата на части чрез погасителни вноски; че ако банката е олихвявала кредита, така както е уговорено при отпускането му, без незаконосъобразно включване на компонента „премия“, при отчитане замразяването на едномесечния Юрибор и съобразяване на спада му, месечните вноски биха били значително по-ниски, така че не само не би имало забава, но биха се оказали надплатени от нея суми. Позовала се е и на довод за невръчено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, на която банката се е основала в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По делото няма спор относно хронологично настъпилите факти:

• Отпуснат по силата на договор за банков кредит в размер на 200 000 евро за текущи нужди на кредитополучателя, обезпечен с договорна ипотека и със застраховка на недвижим имот от 26 май 2008г. за срок от 25 години при възнаградителна лихва: базисен лихвен процент едномесечен Юрибор и надбавка от 3.211 пункта, или към датата на подписване на договора за кредит ГЛП е 7.60%, а БЛП е бил 4.398%;

• Сключен на 24.02.2012г. Анекс, преуреждащ отношенията им и ОУ към него, в който е уговорено кредитът да се олихвява за първата година с 3.10%, а от 25.02.2013г. с 8.873%, формиран като БЛП като сбор от тримесечен Софибор (като вещото лице установява, че е прилаган индексът Юрибор, приложим към кредитите в евро) и премия, определена в съответствие с т.9.2 от раздел 3 от ОУ.

-Издаване на заповед за незабавно изпълнение от 21.08.2018г. при обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита за сумите, предмет на настоящия спор. Анексът е представен с отговора на исковата молба на банката и същият не е част от документите, послужили като основание на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Връчване на ищцата чрез трето лице със задължение да предаде заповедта за изпълнение и влизането й в сила на 01.11.2018г. при неподадено от нея възражение по образуваното изпълнително дело.

По въпроса за допустимостта на предявения иск, с който отново е бил сезиран посредством подадената от банката въззивна жалба, съставът на апелативния съд е приел за основателно твърдението в исковата молба, че ищцата е узнала за съществуването и се е снабдила с протоколите № 38/14.10.2008 г., № 9/26.02.2009г., № 14/01.04.2009г. и № 25/05.06.2009г. от заседания на Управителния съвет на ответната банка, на които са взети решения, имащи значение за лихвообразуването по процесния договор за кредит, на 28.10.2020г. Съображенията за извода са, че поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, ведно с приложената към нея заповед за незабавно изпълнение, са й връчени на 18.10.2018г, двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК (редакция ДВ, бр. 86/2017г.) е изтекъл на 01.11.2018 г. и такова не е подавано. Прието е, че при това положение ищцата не е могла нито да знае за протоколите от заседанията на УС, нито да се запознае с тях по- рано, тъй като те не са посочени нито в анекса от 24.02.2012 г., нито в ОУ към него, не се съдържат и в заповедното производство, а по изпълнителното дело са представени от присъединилия се кредитор И. Н. Д. на 26.10.2020 г. и получени от пълномощника на ищцата два дни по-късно, след направено искане да се запознае с делото и да получи преписи от книжата. С тези съображения е мотивирано, че визираните от ищцата като основание на иска й са новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК, а считано от момента на узнаването (28.10.2020 г.), искът е предявен в тримесечния срок по чл. 424, ал. 2 ГПК и преди погасяване на вземането. Акцентирано е и, че въпросът дали посочените в исковата молба протоколи имат характер на новооткрити обстоятелство и дали исковете са допустими на това основание вече е решен с влязло в сила определение № 150/24.01.2024 г., постановено по ч. т. д. № 1988/2023 г. по описа на ВКС, ТК, І отделение, което се ползва с правната сила по чл. 278, ал. 3 ГПК.

Последното определение е постановено по две частни касационни жалби - на ищцата и на третото лице помагач срещу определението на апелативния съд, с което е потвърдено прекратяването на производството по гр.д.№ 842/2020г. на ОС Пазарджик поради счетена недопустимост на предявения от ищцата иск. Съставът на ВКС при допуснато частно касационно обжалване е приел, че въззивният съд правилно е отчел предпоставките за допустимост на иска по чл.424 ГПК, както и че твърдените в исковата молба новооткрити обстоятелства са за едностранна промяна от страна на банката на методиката за олихвяване на отпуснатия кредит и увеличаване на лихвата чрез прибавяне на нов компонент „премия“ при нейното формиране и за липсата на връчено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, които са от съществено значение за съществуването на процесните вземания. Преценено е обаче, че въззивният съд не е мотивирал в съвкупност последователно поддържаните възражения за нарушени права на потребителя, изразяващи се във невъзможността му действително да се запознае с изменената методика при подписване на анекса към договора за ипотечен кредит. Въз основа на трайноустановената практика на ВКС, намерила израз в решение № 65 по т.д.№ 1556/2017г. на I т. о., съгласно която, в хипотезата на предоговаряне на договор за кредит чрез подписването на анекс, когато методиката за определяне на печалбата на кредитора препраща към Общите условия, същите трябва да съдържат ясно, конкретно и подробно разписана изчислителна процедура, е мотивирано, че в случая не може да бъде споделен доводът, че бланкетното препращане с цитиране на номерата на протоколи от решения на Управителния съвет на банката обуславя извод за знание у потребителя за начина на формиране на размера на окончателното му задължение, нито създават ангажимент за потребителя да издири тези документи. Дадено е разрешението, че банката като кредитор е длъжна да предостави на потребителя пълна информация във връзка с кредита, като това задължение произтича недвусмислено както от общите правила на ЗЗП, така и от редица норми в специални закони като ЗКИ, ЗПК, ЗКНИП. Обсъдено е, че съгласно Общите условия, приложени от ответника към Анекса от 24.02.2012г., текстът препраща към неясен „ред, определен с настоящите Общи условия“; на първа страница от ОУ е дефинирано понятието „премия“ и редът, по който се изменя, като от същия по никакъв начин не може да се направи извод, че са спазени условията за ясно, конкретно и подробно разписана изчислителна процедура. Анализирано е уговореното в тежест на банката задължение да уведоми кредитополучателя за изменението, каквото не е направено, а и не се твърди да е направено, доколкото измененията с протоколите се поддържа да е настъпило преди датата на подписване на процесния анекс. Поради това изводът, че потребителят по ипотечния кредит е знаел или е могъл да узнае за изменената методика при полагане на дължимата грижа, е счетен за незаконосъобразен. Като краен извод съставът на ВКС е обосновал, че ищецът е доказал предпоставките на чл.424 ГПК за допустимост на предявения иск - налице са новооткрити обстоятелства от съществено значение за съществуването на дълга и настъпилата предсрочна изискуемост, с които потребителят не е могъл да се сдобие при полагане на дължимата грижа до изтичането на срока за подаване на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение.

Настоящият състав, при дължимата и служебно преценка за допустимостта на обжалвания въззивен акт, счита, че отсъства основание за преценка той да страда от такъв порок, поради което искането за допускане на касационното обжалване при директната предпоставка на чл.280,ал.2, предл. второ ГПК е неоснователно.

Няма основание да бъде възприета тезата, че ищцата е била запозната със съдържанието на обстоятелствата, на които се позовава като новоузнати

-протокол № 38/14.10.2008г. (с който е взето решение, че цената на всеки банков кредит ще се определя като сбор от: променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на олихвяване договорен лихвен индекс и премия, определена по размер от 0 базови пункта до 200 базови пункта, според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка, отчитаща финансовото състояние на клиента, срока на кредита, дадените обезпечения и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия кредитен риск. За всеки ползван кредит Банката начислява, а кредитополучателят заплаща годишна лихва - цена на кредита като общ лихвен процент в размер равен на действащия и прилаган към датата на начисляването БЛФ плюс установената надбавка, в което решение няма посочена дата на влизането му в сила, не е посочен момент на въвеждане на новата компонента „премия“, не е посочен неин конкретен размер, нито приложимостта й по отношение на процесния кредит),

-нито за съдържанието протокол № 14/01.04.2009г ., (с който УС на банката е приел решение за повишаване на премията като компонент на БЛФ по кредити на физически лица, считано от 01.04.2009 г. с 1 пункт и решение за замразяване на нивата на индексите, считано от 01.04.2009г.),

само защото те са цитирани като актове, с които са одобрени Общите условия, при които е сключен Анексът към договора за банков кредит от 24.02.2012г. Никъде в този анекс не е посочено като основание за въвеждането на надбавката „премия“, нито е възпроизведено като съдържание решението на УС, въз основа на който тя е включена като компонента, утежняваща размера на дълга на кредитополучателя. От съществено значение е обстоятелството, че банката е поела задължение по силата на чл.11.1.3. от ОУ към договора за кредит, при действието на който са приети визираните от ищцата като основание на иска й решения на УС на банката, че ще уведомява кредитополучателя за извършена едностранно от кредитора промяна на годишния лихвен процент в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането да отпускане на кредит; задължение за уведомяване се съдържа и в разпоредбите на т.11.1.1 и 11.1.2, а по делото няма дори твърдения за изпълнението му.

По силата на ОУ, приложени към Анекса - чл.9.5.1 банката също е задължена да уведомява кредитополучателите за всяка извършена промяна в базовия лихвен процент, съгласно установеното в т.т. 9.4 и 9.5 с изпратено им извлечение по кредита, в което се сочи и размерът на променените погасителни вноски; уведомяването се осъществява с обявяване на новата стойност на премията и действащия към момента пазарен лихвен индекс, формиращ БЛП, и в извлечението за движението по кредита, изпратено на последния известен на банката адрес на кредитополучателя, а същевременно съгласно т.9.4 при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, ГЛП по кредита се променя с промяна на сумарната промяна на двата компонента (индекс и премия).

Отново касаторът не въвежда дори довод за изпълнението на тези си задължения, въз основа на които кредитополучателят може надлежно да бъде уведомен за извършената промяна, и каквото задължение е указано изрично и в Протокол № 9 от 26.09.2009г. и Протокол № 25 от 05.06.2009г. - „ след предварително уведомяване на клиентите“.

По отношение на доводите, че „подписвайки анекса и общите условия, ищцата е узнала факта на промяна на лихвените проценти и включването на компонента премия в годишния лихвен процент с решенията по протоколите, на които се позовава и е дала съгласието си за тези промени“, отново следва да се посочи, че няма данни кредитополучателят да се е запознал с решенията по протоколите на УС. Дали ищцата е „узнала“ факта на включването на утежняващата надбавка „премия“ при подписването на анекса, е факт без правно значение, защото „узнаването“ на този факт от потребителя не означава, че търговецът добросъвестно го е информирал за методиката и изчислителния алгоритъм, по който се формира тази премия, посочена в т.4 от анекса като част от ГЛФ, формиращ се от базов лихвен процент, последният сбор от тримесечен SOFIBOR и премия, определена съгласно раздел ІІІ, т.9.2 от ОУ. Последният текст не внася никаква яснота, тъй като гласи: „БЛП по кредита се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и премия. Банката може едностранно да променя размера на премията, по реда, установен в ОУ“. Не се съдържа информация и за начина на определяне на премията в дефиницията на понятията към ОУ към анекса: „Премията се определя от УС, съответно от ..., като отчита цената за банката на предоставяния кредитен ресурс и може да бъде променян от банката ...“

Несъмнено е за настоящия състав потребителското качество на ищцата, която е сключила договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека, а изразените за пръв път в касационната жалба съмнения относно това й качество и твърденията в касационната жалба за отсъствие на задълбочена преценка на съдилищата дали действително се касае за потребителски договор за кредит, съотв. дали кредитополучателят е усвоил кредита в качеството на потребител, като новозаявени не следва да бъдат коментирани. Поради това по отношение за ищцата е приложима защитата, осигурена от ЗЗП.

При изложеното от състава на ВКС становище, че не е налице недопустимост на предявеният иск, по който е постановено обжалваното решение безпредметно е обсъждането на първия поставен в изложението въпрос - дали указанията на ВКС в отменителното определение за прекратяване на производството по настоящия спор са били задължителни за въззивния съд или той е следвало да подложи на повторна проверка допустимостта на иска по чл.424 ГПК. Следва да се посочи и некоректността на въпроса: от една страна за съда стои процесуалното задължение по императивната разпоредба на чл.274,ал.3 ГПК, а от друга касаторът не посочва нито едно „разкрито при повторното разглеждане на делото ново релевантно обстоятелство и/или събрани нови доказателства относно наличието на тези предпоставки“, което да провокира долустоящия съд да подложи на ревизия дадените му указания от горестоящия, а и такива нови релевантни обстоятелства/доказателства не са налични след връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, което връщане е постановено след осъществена размяна на книжата и изтичане на преклузивните срокове, а във въззивната инстанция нови доказателства не са събирани.

Не следва касационното обжалване на бъде допуснато и по въпроса за тълкуването на договора. Не намира опора в материалите по делото тезата на касатора, че „съдържанието на подписания на 24.02.2012г. Анекс към договора включва ясни уговорки относно начина на формиране на възнаградителната лихва с премия, а подписаните от ищцата ОУ, неразделна част от анекса, изрично съдържат протоколите на УС за тяхното изменение, включително и два от процесните, на които ищцата се позовава като нови писмени доказателства - протокол № 38 от14.10.2008г., в който е обективирано решението на УС на ответната банка за въвеждане на компонента „премия“ към лихвата, както и протокол №14 от 01.04.2009г. от заседание на УС на банката, на което е взето решение за повишаване на премията и замразяване нивата на индексите“.

Недопустимо е вменяване в тежест на потребителя полагане на „дължима“ грижа, изразяваща се в изискване от банката на съответните протоколи, за да се запознае с тяхното съдържание относно взетите от Управителния съвет решения за промяна на методиката за формиране и начисляване на лихвата и за замразяване нивата на индексите. Задължение на търговеца е да предостави надлежна, добросъвестна и прозрачна информация. Потребителят няма задължение да изисква информация, която търговецът му дължи и очаква да му предостави. Доводът в касационната жалба, че подписвайки анекса и ОУ към него ищцата е узнала факта на промяна на лихвените проценти и включването на компонента „премия“ не е достатъчен, за да се обоснове извода, че тя е била достатъчно детайлно информирана за методологията, по която кредитът се оскъпява с този нов сегмент.

Последователна е практиката на ВКС, която е съобразена при разрешаването на спора от апелативния съд, че методиката за изчисляване на лихвата е елемент от съдържанието на договора за кредит, такива са и ясно уговорени предпоставки за нейната промяна. Всички клаузи, които прехвърлят неоправдан риск върху потребителя, включително и възможността банката да променя лихвата, респ. компонентите й едностранно, без ясна методика, се считат за нищожни. В този смисъл няма основание за преценка клаузите от процесния договор за кредит относно дължимата от кредитополучателя цена на кредита с възможност за промяна, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знание и изразено съгласие от кредитополучателя, да е тълкуван от съдилищата в разрез с изискванията на чл.20 ЗЗД.

Същественото за спора е обстоятелство е, че банката не оспорва даденото от съдилищата разрешение на спора, основано на релевантните съображения, че стойностите на ГЛП са променяни седемкратно до сключването на анекса в посока на увеличение, а компонентът „премия“ е прилаган от 28.11.2008г. до 23.02.2012г. - далеч преди подписването на анекса с размер, достигнал от 1% до 4% за периода юни 2009- февруари 2012г., а след 01.04.2009г., въпреки решението на УС за замразяване на нивата на използваните индекси, по процесния кредит четирикратно е променяна стойността на индекса в посока увеличение. След усвояването на договорената сума ищцата е внесла 184 890.09 евро за погасяване на задължението си, а ако задължението й бъде изчислено на база клаузите на договора от 26.05.2008г, към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 29.05.2018г., сумата на падежиралите вноски е 179 057.40 евро, т.е. внесената от ищцата изцяло покрива лихвата и главницата към датата на обявяването на предсрочната изискуемост. Изводите на съдилищата са основани на неравноправност на клаузата на чл.11.1.3 относно лихвообразуващите компоненти в договора от 2008г. - „премия“, за формирането и прилагането на която ищцата като потребител не е надлежно информирана и уведомена, както и на обстоятелството, че сключената под формата на Анекс спогодба по смисъла на чл.366 ЗЗД е нищожна като основана на неравноправна и нищожна клауза съгласно чл.146,ал.1 ЗЗП от договора за кредит от 2008г. В този смисъл към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредитополучателят не е бил в каквото и да било неизпълнение на поетите с договора от 2008г. задължения, а оспорването от ответника-касатор в настоящия процес на възможността потребителят да се освободи от едностранно и неравноправно наложените му допълнителни тежести, е в разрез с дължимата от търговеца - банкова институция на потребителя добросъвестност, професионална компетентност, коректно и изчерпателно информиране и неприлагане на подвеждащи или укриващи условия. Сам ответникът признава неизгодните за ищцата - потребител икономически последици с обременяването от нейна страна на задълженията й с ново перо към лихвата.

По повод на довода на касатора за изтекъл дълъг времеви период от подписването на анекса до обявяването на кредита за предсрочно изискуем, в който период ищцата е могла да се информира за причините за увеличаване на размера на месечната вноска по кредита, следва да се посочи, че в своята практика СЕС приема, че за да се счете, че е налице знание за неравноправния характер на клаузата, потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка, която предполага този потребител да е запознат с правата, които черпи от Директива 93/13/ЕИО, включително да разполага с достатъчно време, за да може ефективно да подготви и задейства правото си на защита пред съд - Решение от 25.01.2024 г. по съединени дела С- 810/21-С- 813/21, т. 49-50 и т. 1 от диспозитива.

Като допълнителен аргумент за недопускане на касационното обжалване във връзка с тезата на касатора за преклудиращото действие на стабилизираната заповед за изпълнение и изключването на релевантните факти от последваща съдебна проверка, е задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител в хипотеза на формирана сила на пресъдено нещо и изтекли преклузивни срокове в светлината на практиката на СЕС - решение от 18.02.2016 г. по дело С- 49/14, решение от 17.05.2022 г. по дело С- 600/19, решение от 17.05.2022 г. по съединени дела С- 693/19 и С- 831/19, определение от 18.12.2023 г. по дело С- 231/23, решение от 18.01.2024 г. по дело С- 531/22 и решение от 29.02.2024 г. по дело С- 724/22, като в тази насока настоящият състав препраща към съображенията си, които е дал като отговор на правния въпрос, по който е допуснато частното касационно обжалване по ч.т.д.№ 1212/2025 на І т.о. на ВКС. По настоящото дело няма спор, че в заповедното производство не е изследван въпросът за наличието на неравноправни/нищожни клаузи като съществено е, че в него изобщо не е представен анексът като документ, от който произтича защитаваното сега в исковия процес от ответника негово вземане. В това производство е представено единствено извлечение от счетоводните книги, договора за кредит от 26.05.2008, ведно с условията към него за усвояването и обслужването му, погасителния план и Общите условия, при които банката отпуска ипотечни кредити на физически лица.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.