Определение № 259 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 29.11.2013 г. по гр.д.№ 15348/ 2011 г. на Софийски градски съд, ВО, ІV-д състав е разрешен спор за възстановяване на запазената част на ищцата Т. Д. Д. от наследството на нейния баща Д. Д. М.- почнал на 16.02.2002 г., като дарението, извършено от последния в полза на ответника А. Д. М. на един апартамент в [населено място], [улица], № 1, вх.1, ет.4, ап.№ 22, е намалено с 440,85/ 12 450 части. На основание чл.36, ал.2 ЗН е постановено надареният да задържи имота и да заплати на ищцата сумата 2 160 лв. като стойност на накърнената й запазена част от наследството. Решението е обжалвано от ищцата с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са и основания за допустимост на касационната жалба. Касационна жалба е подадена и от ответника А. Д. М.. Освен срещу решението по съществото на спора, в жалбата се съдържа и оплакване срещу отказа на въззивния съд да присъди разноските, направени от ответника. По характера си това е искане да се измени постановеното решение в частта му за разноските, което следва да се разгледа от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК, за да се счита, че въззивното производство е приключило и едва след това да се пристъпи към разглеждане на касационните жалби. По тези съображения и на основание чл.248 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение