Определение № 3243 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6742/2023 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Неделчев от гр. Балчик, чрез адв. Сребков, за отмяна на определение №846/24.03.2023 година на Административен съд гр. Варна по кнахд №547/2023 година, с което е оставено в сила определение №621/11.05.2022 година по Районен съд гр. Варна по анд №743/2022 година. С последното е оставена без уважение молбата на Неделчев от 25.03.2022 година за допълване на определение №302/07.03.2022 година в частта за разноските. Искането е с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като в жалбата се излагат аргументи, че определението, чиято отмяна се иска, противоречи на определение №780/08.06.2022 година на РС гр. Варна по анд №722/2022 година. Според искателя, относима към искането е и практиката на АС гр. Варна по ЗОДОВ – адм.д. № 1474/2020г; №3376/2019г.; № 1434/2020 година, както и решение №1334/14.12.2020 година по анд № 3329/2020 година на РС гр. Варна. Прави искане за присъждане на разноски. В уточняваща молба Д. Неделчев заявява, че определение №846/24.03.2023 година на Административен съд гр. Варна по кнахд №547/2023 година, чиято отмяна се иска, противоречи на определение №780/08.06.2022 година на РС гр. Варна по анд №722/2022 година. С последното, между същите страни, за същото искане и на същото основание бил постановен влязъл в сила акт, който със сила на присъдено нещо възстановявал нанесените от административно-наказващия орган имуществени вреди на молителя. Ответникът, Областна дирекция на МВР – Варна, не изразява становище по искането. При извършена служебна проверка, съставът на Върховния административен съд приема, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК е недопустимо при следните изводи от правна страна: Производството по отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове на лимитативно изброените в чл. 239 обстоятелства и в преклузивните срокове по чл. 240 АПК. Хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, на която се позовава молителят, предпоставя между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Искателят твърди, че фактическата обстановка и страните по определение №846/24.03.2023 година на Административен съд гр. Варна по кнахд №547/2023 година, чиято отмяна се иска, са същите като тези по определение №780/08.06.2022 година на РС гр. Варна по анд №722/2022 година, и двете си противоречат. Настоящият съдебен състав намира, че искането е недопустимо, тъй като актът, чиято отмяна се иска, не попада в категорията актове по чл. 237, ал.1 от АПК, които подлежат на отмяна: Съгласно чл. 237, ал.1 АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Определението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Ето защо същото не подлежи на самостоятелна отмяна, извън определението за прекратяване на производството по делото, по реда на извънинстанционното отменително производство. Като непопадащо в категорията актове по чл. 237, ал. 1 от АПК, влязлото в сила определение за разноски не подлежи на отмяна. Като лишено от предмет искането за отмяна е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него производство подлежи на прекратяване. Предвид гореизложеното и на основание чл. 159, т.1 във връзка с чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд