Определение № 3385 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2894/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. С. Б. срещу Определение №748/08.01.2025 г., постановено по адм. дело №9776/2024 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Мълчалив отказ на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/Комисията/ да се произнесе по същество/ с решение/ по подадена от него жалба с Вх. №44-00-1335/08.04.2024 г. до КЗД и е прекратено съдебното производство. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на определението. Според Б. постановеното от първоинстанционния съд определение „съставлява явен отказ от правосъдие“. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното определение и да допусне разглеждане на жалбата му в открито съдебно заседание. От ответната страна – Комисия за защита от дискриминация не е постъпил писмен отговор. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АССГ е приел следното от фактическа и правна страна: Съдебното производство пред административния съд е образувано по жалба на А. С. Б. срещу Мълчалив отказ на КЗД да се произнесе по същество (с решение) по подадена от него жалба вх.№ 44-00-1335/08.04.2024 г. до Комисията. С Разпореждане №23416/14.11.2024 г., постановено по адм. дело №9776/2024 г. АССГ е оставил без разглеждане жалбата поради неотстраняване на констатирани от съда нередовности по чл.150 от АПК. Това разпореждане е отменено с Определение № 13572/13.12.2024 г. по адм. дело № 11419/2024 г. на ВАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. За да остави без разглеждане жалбата на Б. с процесното определение като недопопустима, административният съд е приел за установено от административната преписка, че А. С. Б. е сезирал КЗД със жалба с вх.№ 44-00-1335 от 08.04.2024 г., с допълнения към нея от 07.05.2024 г. и 23.05.2024 г. Образувана е преписка пред КЗД, като с уведомление от 12.06.2024 г., на молителя са дадени указания за отстраняване на нередовности по реда на чл.30 от АПК. Постъпило е уточнение от Б. на 19.06.2024 г., като с ново уведомление от 08.07.2024 г. са дадени указания на молителя за отстраняване на нередовности в сезиращото КЗД искане. С молба от 21.08.2024 г. А. Б. е направил искане да бъде прекратена преписката и да му се върнат оригиналите на представените от него книжа/ лист 77 от първоинстанционното дело/. С писмо изх. № 44-00-2854/09.09.2024 г. на Председателя на КЗД, жалбоподателят е уведомен, че производството остава без разглеждане с оглед направеното от него искане за прекратяване и са му изпратени оригиналите на представените книжа. Съдът е посочил, че образуваното пред КЗД административно производство е прекратено от Комисията на основание чл.56, ал.1 от АПК - поради изричното искане на страната, по чиято инициатива е образувано – заявителят А. Б.. След прекратяване на производството, за административния орган не съществува задължение да разгледа искането по същество с произнасяне на решение, с оглед на което и не се формира мълчалив отказ, подлежащ на обжалване от А. Б.. Мълчалив отказ не е налице, с оглед на което жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определението е правилно. Безспорно по делото се установява, че частният жалбоподател Б. е подал молба с Вх. №44-00-2692/21.08.2024 г., до Комисията за защита от дискриминация, с която е изрично е поискал да бъде прекратено административното производство пред комисията,образувано по негова жалба от 08.04.2024 г. и да му бъдат върнати представените от него „материали“. Налице е десезиране на административния орган, което е основание за прекратяване на производството съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.1 от АПК. Както правилно е посочил първоинстанционният съд не е налице формиран мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по подадена от Б. жалба от 08.04.2024 г. Оспореното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение