Определение № 2712 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. В. П., гражданин на Руската федерация, подадена чрез пълномощник адв. Н. Несторов. Жалбата е срещу определение №3177 от 26.01.2026г., постановено по адм.дело №511/2026г. на Административен съд - София-град (АССГ). В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът - и.ф. председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №3177 от 26.01.2026г., постановено по адм.дело №511/2026г. на Административен съд - София-град, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на А. В. П. против отказа на и.ф. председателя на ДАНС, изложен в писмо №ПН-2302/26.08.2025г. жалбоподателят да бъде изключен от списъка по чл.21а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) на нежеланите в страната чужденци. За да постанови посочения резултат съдът се е основал на чл.159, т.1 и т. 4 от АПК и е приел, че с оспореното писмо не се създават права и/или налагат ограничения на жалбоподателя и писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Освен това съдът се е позовал на чл.128, ал.3 от АПК и е приел, че включването и изключването от информационния масив не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. С обжалваното определение първоинстанционният съд правилно е установил съдържанието на оспорения акт, въз основа на което се съди за неговия характер. А именно - с оспореното писмо А. В. П. е уведомен, че не са налице основания за изключването му от списъка по чл.21а от ЗЧРБ на нежеланите в страната чужденци. Правилни и съобразени със съдебната практика са изводите на първоинстанционният съд, че включването и изключването от информационния масив по чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно нормата на чл.21а от ЗЧРБ министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл.10, ал.1 от ЗЧРБ. При тази законова регламентация председателят на ДАНС разполага с оперативна самостоятелност сам да определя кои лица са нежелани за влизане в страната. Разпоредбата се прилага по отношение на чужденци, за които не е въведено задължение за административния орган за определено поведение, нито за издаване на административен акт, който да подлежи на съдебно обжалване. В този смисъл включването или изключването в масива не подлежи на самостоятелен контрол. Съдържанието на информационния масив на нежеланите в страната чужденци би имало значение за лицето едва след неговото възпроизвеждане и използване в нарочен административен акт. Едва тогава събраната информация ще може да породи определени правни последици и защитата ще може да се реализира срещу издадения административен акт по реда на чл.145 и сл. от АПК. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата като недопустима поради наличие на основание по чл.159, т.1 от АПК е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За прецизност следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на чл.128, ал.3 от АПК и чл.159, т. 4 от АПК. Според чл.128, ал.3 от АПК не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Разпоредбата се прилага при наличие на административен акт, какъвто в случая не е налице. Освен това с включването или изключването в масива не се осъществява непосредствено сигурността на страната. Затова посочената разпоредба е неприложима. А нормата на чл.159, т. 4 от АПК касае основание за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес от оспорването. Въпросът за правния интерес се поставя само при наличие на годен за съдебно оспорване административен акт, какъвто в случая не е налице. Независимо от изложеното в този абзац, това не се отразява на обжалваното определение като краен резултат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,