Определение № 193 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба (наименована „частна касационна жалба”) с вх. № 5283 от 23.07.2020 г., подадена от П. Г. Д. чрез адвокат Д. П. от АК – П. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 387 от 08.07.2020 г. по в.гр.д.№ 108/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, г.о., първи въззивен състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за допълване на въззивно решение № 168 от 02.06.2020 г. по в.гр.д.№ 108/2020 г. на СОС в частта за разноските. Препис от частната жалба е връчен на ответницата по нея – Я. Т. Т., която не е депозирала отговор. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Атакуваното определение, макар и постановено от въззивен съд в производство по чл. 258 – чл. 273 ГПК, по своя характер е първоинстанционно (доколкото с него за първи път се разрешава спорен по конкретното дело въпрос – дали е налице основание за присъждане на разноските, направени от въззиваемата страна за защитата й срещу неоснователна въззивна жалба, насочена срещу решение по допускане на съдебна делба), поради което разглеждането на частната жалба по същество не е предпоставено от наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С решение № 226 от 07.03.2019 г. по гр.д.№ 407/2018 г. по описа на РС – Сливница е допуснато извършването на съдебна делба между П. Г. Д., Я. Т. Т. и Т. Р. Т.. Последвало е подаването на въззивна жалба от Я. Т. Т., въз основа на която е образувано в.гр.д.№ 108/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, г.о., първи въззивен състав. С въззивно решение № 168 от 02.06.2020 г. (необжалвано и влязло в сила) е прието, че първоинстанционното решение е правилно и същото е потвърдено. По заявеното от П. Г. Д. (в качеството й на въззиваема) искане за присъждане на разноските, направени от нея за защитата й във въззивното производство, съдът е приел, че в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а такива се присъждат едва с решението по извършването на делбата (освен по присъединените искове, каквито в случая не са предявени). Със същото разбиране е мотивирано атакуваното определение, с което е отхвърлена молбата на П. Г. Д. за изменение на въззивно решение № 168 от 02.06.2020 г. по в.гр.д.№ 108/2020 г. на СОС в частта за разноските. Така постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение е неправилно. Действително, разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК предвижда, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т.е. при приключване на делбеното производство. Това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато, обаче, е налице спор дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е константната практика на ВКС, включително цитираната от жалбоподателката (т. 9 от ППВС № 7 от 1973 г., Определение № 167 от 14.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 1727/2016 г. на ВКС, І г.о. и др.) Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че процесуалното поведение на Я. Т. Т. представлява основание да бъда ангажирана отговорността й да заплати на П. Г. Д. разноските, направени за защита срещу неоснователната въззивна жалба. Същите възлизат на сумата 1 000 лв. (договорено и заплатено в брой възнаграждение на един адвокат), която следва да бъде присъдена с настоящото определение при условията на чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение