Решение № 161 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2010 г.

Решение № 161 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Симеон Чаначев Производството е по чл. 290 ГПК. С. И. О. чрез пълномощника си, адвокат В. Т. е подал касационна жалба против решение № 744 от 8.06.2010 г. по гр. дело № 886/2010 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, III състав в частта, с която е потвърдено решение № 1028 от 26.03.2010 г. по гр. дело № 13691/2009 г. на Варненски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора против [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация - [фирма], [населено място] е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /III г. о./, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 182 от 10.02.2012 г. на ВКС, III г. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочената по-горе част, включително в частта, с която са присъдени разноски на ответника на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въпреки проведеното при първоинстанционното разглеждане на делото производство по чл. 129 ГПК дефектите на исковата молба по посочените претенции не са били отстранени. С уточняващата молба, постъпила във Варненския районен съд на 23.12.2009 г. ищецът не е изпълнил указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК, дадени с определение № 19129 от 15.12.2009 г. по гр. дело № 13691/2009 г. от първоинстанционния съд, тъй като не е отразил периода на оставане без работа, общата сума, която счита, че се дължи съобразно фактическия състав на чл. 225, ал. 1 КТ, а е заявил претенция по чл. 225, ал. 3 КТ и е въвел петитум на иска спрямо същата при неясно посочени начална и крайна дата. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е уточняван, без да се съобрази несъотносимостта му към фактическия състав на чл. 225, ал. 3 КТ. Първоинстанционният съд, а след това и въззивният съд са пристъпили към разглеждане на исковата молба, като не са взели под внимание неотстраняването на горните нередовности. Въззивният съд е постановил решение по спора, без да разгледа и реши исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ според точния смисъл на закона, като е допуснал неправилно тълкуване на чл. 345, ал. 1 КТ с мотива за прекратяване на трудовия договор по силата на закона въпреки ясната, пълна и непротиворечива правна уредба предвиждаща прекратяване на трудовия договор с акт на работодателя. Това неправилно тълкуване на закона е обусловило и извод за неоснователност на исковете по цитираните разпоредби. Преди да се произнесе по същество въззивният съд е следвало да отстрани нередовностите на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Дефектите на исковата молба се отнасят до основанието и петитума на претенциите, посочени по - горе, поради което въззивното решение следва да се обезсили в обжалваната част по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3, изречение последно ГПК и делото се върне на окръжния съд за отстраняване нередовностите, съгласно изложените по - горе съображения. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение