Определение № 1109 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2946/2023 г.

Производството е с правно основание чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от “Дженерали Застраховане“АД, представлявано от изпълнителните директори Д. и Д., чрез процесуалния представител адвокат Х. против определение № 3162 от 10.03.2023г. постановено по в.гр.д. № 14125/2021г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането им за изменение на решението в частта за присъдените разноски. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: СГС е постановил решение по в.гр.д. № 14125/2021г., с което частично е отменил обжалвания акт и вместо това е постановил друг, с който е отхвърлил иска в обжалваната част. Независимо от изхода от спора, съдът не е уважил направеното искане от въззивникът-ответник за присъждане на разноски поради липса на представен договор за правна помощ и съдействие, от който да се установи постигнато съгласие за осъществяване на процесуално представителство срещу посочена цена. Последвало е искане с правно основание чл.248, ал.1 ГПК от “Дженерали Застраховане“АД за изменение на решението в частта за разноските, което е оставено без уважение със сега обжалваното определение. Мотивите на съда са, че писмената форма на договора за адвокатска услуга е необходима за доказване заплащането на договорените разноски. При липса на представен договор /както е в случая/, независимо че са представени доказателства за плащане, разноски за адвокатско възнаграждение не могат да бъдат присъдени поради липса на доказателства за уговорения размер на адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав не споделя изложените доводи, а подадената частна жалба намира за основателна поради следното. Договорът за адвокатска услуга не е формален. Мандантното правоотношение между страната и нейния пълномощник за осъществяването на правна защита и съдействие може да възникне и въз основа на постигната между страните устна договорка. Дори и при липса на писмен договор адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, по аргумент на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата. Доколкото, съгласно чл.78 ГПК само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, страната която претендира разноски следва да установи реалното им заплащане. Това може да стане по различни начини – един от които е представяне на фактура, удостоверяваща дата, размера на сумата и заплащането й. Наличието на сключен договор за правна помощ, приложен по делото, който да има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, е друг начин, но той не изключва документирането на разхода с други документи, удостоверяващи плащане. Имайки пред вид изложеното и като констатира, че по делото е налице фактура № 56/ 29.09.2021г., придружена с платежно нареждане, с които е удостоверено заплащането от страна на “Дженерали Застраховане“АД на сумата от 460.80лв., разноски за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция по гр.д.№ 63061/2019г.на СРС, настоящият съдебен състав намира, че посочената сума следва да бъде присъдена с оглед своевременно направеното искане и изхода на спора. /“Дженерали Застраховане“АД е ответник във въззивното производство,в което въззивната жалба е била отхвърлена/. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение