Определение № 7 от 06.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1836/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 83 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ТЕХНО РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК 2“ ЕАД /н./ срещу определение № 131/26.06.2020 г. по т. д. № 2359/2019 г. на ВКС, с което е оставена без уважение молба на дружеството да бъде освободено от заплащане на държавна такса в размер на 32 517 лв. Жалбоподателят, чрез назначения синдик, прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение с твърдения, че дружеството е в несъстоятелност и липсват свободни парични средства, с които да бъде заплатена държавна такса в размер на 32 517 лв. Моли атакуваният акт да бъде отменен, тъй като с него незаконосъобразно се препятства упражняване процесуалните права на дружеството, касатор в производството по т. д. № 2359/2019 г. Ответникът по частната жалба лицата, осъществяващи функцията на синдик на „КТБ“ АД /н./, я оспорва като неоснователна с доводи, че предходният състав на ВКС е освободил жалбоподателя от заплащане на над 70 % от дължимата се държавна такса, поради това неоснователни се явяват доводите, че с определението е възпрепятстван достъпът до правосъдие. Формирано е искане частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Установява се от материалите по делото, че т. д. № 2359/2019 г. е образувано по касационна жалба на „ТЕХНО РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК 2“ ЕАД /н./. С определение № 335/18.05.2020 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решение № 1245/27.05.2019 г. по т. д. № 1399/2018 г. на Апелативен съд София и е указано на касатора да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 325 172, 80 лв. По молба на дружеството с определение № 131/26.06.2020 г. съставът на ВКС е освободил същото от задължението да заплати държавна такса частично, като за сумата от 32 517 лв. е оставил без уважение искането по чл. 83 ГПК. Отказът си е мотивирал с обстоятелството, че в производството по несъстоятелност на „ТЕХНО РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК 2“ ЕАД /н./ по реда на чл. 629б ТЗ от съда е определена за привнасяне сума в размер на 16 000 лв. за разноски и производството по несъстоятелност не е спряно, както с етапа на който се намира производството по т. д. № 3259/2019 г. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС, счита, че дължи цялостна проверка на атакуваното от жалбоподателя определение с отчитане на междувременно настъпилите до произнасяне с настоящото определение обстоятелства. Отправна точна на служебната проверка, дължима в рамките на образуваното частно дело, е текущото имуществено състояние на дружеството жалбоподател. Констатира се от оповестените в ТРРЮЛНЦ по партидата на „ТЕХНО РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК 2“ ЕАД /н./ актове на съда по несъстоятелността, че с определение № 4060/12.08.2020 г. по т. д. № 749/2017 г. на СГС по искане на синдика на основание чл. 629б ТЗ е определена сума в размер 33 000 лв. за привнасяне от кредиторите с цел провеждане на касационно производство по т. д. № 2359/2019 г., а поради изчерпване на средствата, необходими за провеждане на производството по несъстоятелност, с определение № 261 502/18.11.2010 г. от съда по несъстоятелността е определена за привнасяне допълнителна сума в размер на 11 000 лв. До датата на произнасяне от настоящия състав разноски не са внесени, видно от извършената служебна справка по движение на т. д. № 749/2017 г. по описа на СГС. Установените факти мотивират настоящия състав на съда да приеме, че дружеството жалбоподател не притежава свободни парични средства за заплащане на изискуемата се държавна такса от 32 517 лв., нито такава сума е внесена по сметка на синдика. Дружеството се явява в невъзможност да отстрани пречката пред движение на производството по т. д. № 2359/19 г., което от своя страна препятства достъпът му до правосъдие съобразно подробно изложените в атакуваното определение мотиви. Това налага извод за необходимост дружеството да бъде освободено изцяло от задължението за заплащане на държавна такса по касационното производство и отмяна на атакуваното определение. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС