Решение № 8954 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2017 г.

Решение № 8954 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Б., подадена чрез адв. Славов, срещу решение № 1915 от 22.03.2017 г. по адм. дело № 4799/2016 г. на Административен съд - С. град. С решението е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-2200-1306419-091-001/27.01.2016 г., потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., с който е определено данъчно задължение по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г. в общ размер на 27 614, 63 лв. и начислени лихви в размер на 20 664, 46 лв. и лицето е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 006, 15 лева. Касаторът сочи доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено процесното с постановяване на друго, с което да се отмени РА в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. моли чрез юрк. Мирчева, да бъде оставена без уважение касационната жалба, поради нейната неоснователност и недоказананост. Счита, че не са предявените с жалбата основания за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че жалбата е допустима, а по същество - тя е частично основателна предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред АДмС - С. град е бил Ревизионен акт № Р-2200-1306419-091-001/27.01.2016 г., потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., с който е определено данъчно задължение по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г. в общ размер на 27 614, 63 лв. и начислени лихви в размер на 20 664, 46 лева. По време на ревизионното производството е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по време на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Съдът се е мотивирал, че срокът за установяване на задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. по смисъла на чл. 109 ДОПК не е изтекъл към датата на образуване на ревизионното производство - 21.12.2013 г. Счел е за недоказано твърдението на Брънчев, че към 01.01.2007 г. е разполагал със сумата от 90 000 лв., както и че са му били предоставени парични средства от С. Б. през предшестващите ревизията периоди от 2003 до 2006 г. Правилно е определено и началното салдо към 01.01.2007 г. в размер на 1 764, 00 лв. на база статистически данни за предшестващ 5-годишен период, както и данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ на РЛ по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 на ДОПК. Жалбоподателят не е оборил констатациите в обжалвания ревизионен акт. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е преценил издаденият акт в оспорената му част като законосъобразен и не го е отменил. Решението е частично неправилно. Съгласно чл. 109 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Срокът е преклузивен и се прилажа служебно. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Основателен е доводът на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на съдебната преценка, според която ревизионното производство е започнало с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Тези мотиви на първоинстанционния съд несъответстват и на преобладаващата практика на Върховния административен съд, приемаща, че началният момент на ревизионното производство е моментът на предприемането на действия за връчване на заповедта за възлагане. Процесната ЗВР № 1306419 е издадена на 21.12.2013 г., но е връчена на 09.01.2014 г. В случая, за задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК досежно образуване на производство по издаване на РА, изтича на 31.12.2013 г. След връчването на ЗВР на 09.01.2014 г., ревизионното производство е било образувано незаконосъобразно, респективно след срока по чл. 109 ДОПК. Достигайки до обратния извод, съдът е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено, вместо него бъде постановено друго, отменящо РА касателно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 22134,70 лв., ведно с начислените лихви за забава - 18862,16 лева. В останалата част решението е правилно. Касаторът оспорва изводите на съда във връзка с невключване като начално салдо към 01.01.2007 г. на сумата в размер на 59693,25 лв., съответно некредитирането на заключението по ССчЕ във Вариант 1. Възраженията са неоснователни. В случая липсва спор по фактите, които правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението в тази част и връщането му за ново разглеждане. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението по ССчЕ. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е извода за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК по отношение на процесните 2011 г. и 2012 г. Недоказано е твърдението на РЛ за съществуване сумата в размер а 90000 лв. към 01.01.2007 г., тъй като общият размер на получените доходи от лицето за периода от 2003 г. до 2006 г. е 91 429, 41 лв., а общият размер на извършените разходи е 156 795, 15 лв., т. е. липсва положително салдо. Правилно съдът и приходните органи са констатирали за начално салдо сумата от 1764 лв., определена като разлика между доходи и разходи на лице по статистически данни за предходен период от 5 години. За процесните периоди е установен недостиг на парични средства съответно за 2011 г. в размер на 26 722,18 лв., а за 2012 г. - 28 077,05 лева, като обосновано е счетено, че не са налице безспорни доказателства за получени суми от Н. Б., предоставени от сестра му С. Б.. Не е установено също така Брънчева да е разполагала със средствата, за които се твърди, че ги е предоставила на брат си за закупуване на дялове от УД "Е. Ф. М." АД. По тези съображения настоящият състав счита, че решението в частта относно установените на Н. Брънчев задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. и лихви за забава е правилно, не е засегнато от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора съдебното решение трябва да бъде отменено в частта относно присъдените на дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 1006,15 лева. Вместо него следва да бъде постановено друго, както следва: Касаторът е направил разноски пред АДмС- С. град в размер на 2910 лв., /ДТ, ССчЕ, адв. хонорар/, а за касационното производство - 3005 лв., /ДТ, адв. хонорар/, т. е. общо - 5915 лева. Съобразно уважената част от спора, /40 996,86 лв./, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 5022,80 лева. На ответника съобразно потвърдената част от РА, /7282,23 лв./, се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 694,11 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или за двете инстанции общо - 1388,22 лева. След компенсация, дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати на Н. Б. Б. сумата от 3634,58 лева. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение